Приготвям се да излизам, а баба ми ме пресреща. „Къде си тръгнала така? Да си измиеш лицето веднага!“. Не, не си представяйте яркочервено червило, напудрени бузи и тъмни сенки. Просто малко очна линия и розов гланц. Но си отнесох поредното „Тц, тц, тц, ако беше по нашето време, веднага щяха да те вземат за проститутка.“ Баба ми ги знае тия неща, знае и много други, пише obekti.bg, позовавайки се на bg-damma.

Например, че през Средновековието се гримирали само вещиците и проститутките. Че ако съм била римлянка, съм щяла да си търкам лицето с тебешир до пълен бял блясък, а през Ренесанса съм щяла да имам нужда от много руж, за да демонстрирам своята жизненост и удовлетвореност. Защо да не пипам сок от цветето ирис, независимо от прекрасните му визуални ефекти и кога жените са си източвали кръвта, отново с вечната цел – за красота, четете по-надолу:

1  Мъжете са първите, които започват да боядисват лицата си - вождовете и жреците на праисторическите племена и то с ритуално и церемониално предназначение – да покажат почитта си към боговете или преди битка. Намират в това магически сили. По-късно, целта, с която египтяните започват да се гримират, също не е разкрасителната– използвали са грима като предпазно средство, смятали, че  ги защитава едновременно от зли духове и от влошаване на зрението и кожата, най-вече от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.

2  До 1850 година се гримират и мъжете, и жените, първите дори повече. Чак след това гримирането става изцяло женско занимание (но днес метросексуалният мъж  настървено се опитва да ни измести).

3  Първата очна линия е зелена, по-късно става черна.

4  Специални жени-роби правели козметичните средства в Рим. А в Древна Елада всеки уважаващ себе си дом разполага със собствен роб – козметик, който приготвя козметиката според специфичните нужди на господарите си.

5  Крокодилско изпражнение е една от съставките с избелващ кожата ефект, които прочутата Клеопатра използвала в  своята маска (вече няма да ѝ завиждам за ваните от мляко и мед!). На Клеопатра дължим и първия ни познат сборник с козметични рецепти.

6  Смеси от сажди, олово и изгорени бадеми са сред първите съставки, образуващи субстанцията на грима. Използвани са за потъмняване на мигли и клепачи. Креда, тебешир и бяло олово пък служели за избелване на кожата (а който го е страх от мечки – да не ходи в гората).

7  Корен от аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед са съставките на най-старата записана рецепта за парфюм.

8  За различаване на социалните класи служи гримът в Китай. На по-ниските класи е забранено да носят светли цветове. Белотата по лицата на гейшите пък трябва да е безупречна. Бялата кожа продължава да е идеал за красота и до днес. Да сте виждали някъде тъмна китайка?

9  Само вещиците и проститутките  използват грим през Средновековието. Порядъчните и почтени жени не слагат никакъв грим – смята се за неморално и вулгарно. Освен това се стараят да поддържат лицето си възможно най-бледо и бяло – румено лице и загар се смятат за признак на ниско обществено положение, тъй като се придобиват при излизане всеки ден за работа на полето. Бледата кожа е признак на аристократизъм, защото само аристократките могат да си позволят да не излизат често от дома си.

10  Тебешир, креда, арсен, дори различни бели прахове, съдържащи олово и живак, се използват масово покрай манията за бледост. Но начело в класацията за най-абсурдни начини да избелиш лицето си и абсолютен връх  на вманиачаването в постигане на бледост е прибягването до кръвопускане, за да се намали кръвта и да се придобие блед цвят на лицето (а ние си мислим, че днес прекаляваме с манията за красота!).

11  Златни очи, мигли и устни, и кафяви зъби е типичният грим в Древна Индия. Такова лице би стреснало и най-хладнокръвния мъж в днешно време.

12  Съсипана кожа, загуба на коса, разстройство на нервната система са само част от „бонусите“, които идвали в комплект с използването на грим през различните епохи. Ползването на козметика в древността било опасно и рисковано начинание. Заради масовата употреба на тежки метали и неизучени достатъчно вещества, много от разкрасяващите субстанции причинявали хронични заболявания, нарушен обмен на веществата, болести и деформации и дори смърт при по-продължителна употреба. Много асирийки обезобразили лицата си, благодарение на сместа от оловно белило и белтък от яйце, която поставяли върху кожата си през нощта, за да придобият аристократичната бледност. Древните египтянки пък, желаейки да постигнат обратния ефект на лицето – придобиване на руменина по бузите, използвали сок от някои сортове на цветето ирис. Поради съдържащия се в растението гликозид обаче, единственото, което получавали като дългосрочен ефект, било силно възпаление.

13  Гримът и отровните му съставки се превърнали дори в средство за убийство през Ренесанса. Жена на име сеньора Тофани превръща опасната козметика в свое средство за препитание. Чрез нея тя помага на своите клиентки – нещастно омъжени жени, да убият мъжете си. Тя продавала на своите клиентки пудра с оловен прах „за избелване“, като внимателно ги предупреждавала в никакъв случай да не я ядат и пият и да я използват само при съпружеските си задължения в брачното ложе, където мъжете се отравяли с нея и оставяли жените си богати вдовици.

14  Нечистоплътност и мръсотия трябва да прикрие гримът през 17 век във Франция. Тогава той масово се използва, за да скрие липсата на елементарна хигиена, която може да се опише дори и само с факта, че в целия дворец във Версай, състоящ се от близо 2000 стаи, няма нито една баня. През XVII век френските аристократи слагат тонове пудра, руж, грим, кремове и перуки, за да прикрият мръсните си тела, а миризмата скриват с помощта на много силни парфюми.

15  Италианските аристократи пък били толкова вманиачени по различните аромати, че по празници парфюмирали дори животните си.

16  Специална символика носят изкуствените бенки, които се поставяли масово през 17 век във Франция. Освен естетическа цел, те имали и друго предназначение – да подскажат в какво настроение е този, който ги е сложил, и какви удоволствия обича. Тяхното разположение  било нещо като устанoвен код в обществото. Поставена на едно място, бенката означавала „свободна съм“, на друго „търся си мъж за вечерта“, на трето „страст към целувки“, на четвърто – решителност и т.н.

17  Да имаш „жълто около устата“ е въпрос на престиж през  XVIII век. Тогава се считало, че белотата на лицето никакъв случай не трябва да е равномерна, а напротив – кожата около устата трябва да има жълтеникав оттенък, около очите – тъмен, а челото да е светло и блестящо.

18  Очертаване на вените на лицето с бледосиня боя се практикува във Версай като част от ритуала на гримирането. Понякога очертаването продължава и по шията, раменете и гърдите. Манията по гримиране там достига ефекта на клоуните (днес също го има този ефект!). Лицето трябва да е ослепително бяло, а всичко останало по него – ярко и контрастно.