Д-р Пламен Петков е хирург и проктолог с повече от 20 години клиничен опит. Той е главен асистент към Медицинския университет в София и представител в България на Европейското дружество по колопроктология.
Извършва операции в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в първа хирургия на УМБАЛ “Александровска”. Специализирал е в Ирландия, Франция, Дания, Холандия, Австрия и Испания.
- Д-р Петков, как се промени коремната хирургия през последните 20 години?
- Коремната хирургия се промени драстично от хирургия, която се извършва с цял да се извърши операцията, до хирургия, която се прецизира не само да се извърши, а и организация на следоперативните грижи и подобряване на качеството на живот на пациентите като цяло. С развитието на технологиите се подобрява и хирургичната техника. С въвеждането на лапароскопската роботизирана хирургия се намалява и престоят на пациента в болница, увеличава се обемът на операциите в по-радикални граници и се подобрява качеството на живота на пацциентите.
- Това може би е най-важното, защото няма шевове, няма по-дълго възстановяване.
- Има шевове, може и да не се виждат, но съществуват. И и възстановяването е много по-бързо.
- Но при един шев през целия корем има много по-голяма възможност да се получи възпаление, усложнение или да бъде засегнато от вътрешно болнична инфекция.
- Всичко е относително, защото шевовете не са определящи от вида на операцията, която е предложена на пациента и е направена като цяло.
- Кои пациенти са най-голямото предизвикателство за вас?
- В нашата клиника през последните 10 години идват пациенти, които освен, че са с напреднали онкологични заболявания, които обхващат не само един орган, ами излизат извън рамките на органа, те са и с множество допълнителни заболявания, като хипертония, диабет... Възрастта също е показател, който до голяма степен определя и възможността за операции на пациента.
Като цяло, ние се стремим въпреки тежките клинични случаи, които ни се предоставят, да има една радикалност върху оперативните намеси към съответния пациент и подобряване на качеството му на живот. Не само да се резицира съответния процес, но и да се живее по-добре с тази операция.
- От това, което казвате излиза, че това са низ от занемарени болести, които не са открити и не са лекувани своевременно.
- Да, за съжаление, може би на първо място няма достатъчно информация за профилактика, от една страна, а и след ковид-пандемията това е допълнително страх да се ходи на лекар и много често хората неглижират симптомите, те се задълбочават, и чак когато няма накъде, се обръщат, за съжаление, към нас, хирурзите.
- Вие казахте след ковид-пандемията. Наистина ли има отлив на пациенти?
- Отлив няма, но има прилив на пациенти, които са с много тежки заболявания, които са комплицирани както с придружаващите, така и с тежестта на самото заболяване. Обхващане на повече от един орган, което е предизвикателство за нас и за лечението на съответни пациенти.
- Вие лекувате и рак на дебелото черво, който в последните години наричат “тихия убиец”, защото няма абсолютно никакви симптоми. А появат ли се, нещата вървят към фатален резултат. На каква цикличност човек трябва да си прави профилактични прегледи и след колко години трябва да са по-редовни?
- На първо време трябва човек да знае неговите роднини какви заболявания имат и от какво са починали. Ако в семейството на даден човек има роднини със злокачествено заболяване, той трябва да започне по-отрано да си прави профилактични контролни прегледи, за да се установи навреме съответното онкологично заболяване.
Това е задължително за тези пациенти. А при останалите всичко се определя от начина на живот, от начина на хранене и като цяло профилактиката би била добре да се прави. Ако става дума за рак на гърдата, за женските полови органи, тя трябва да е ежегодна.
Когато се отнася за дебелото черво, над 40-45 години трябва да се правят редовни прегледи. И при най-малките симптоми, като отпадналост, анемия, кървене от чревния тракт трябва задължително да се посети лекар, а не да се разчита на групите в социалните медии, предложения за лечение от билкари и различни самозванци, които забавят истинското лечение и процесът става по-тежък.
- Ваш колега ми разказа в студиото - отива при него пациент и му казва “Аз съм си поставил диагнозата по интернет, идвам при вас за второ мнение”. понякога социалните мрежи могат и много да навредят. Забелязва ли се увеличение на случите с карциноми на стомаха и на дебелото черво в последните години?
- Забелязва се и увеличение на окологичните заболявания на чревния тракт. Това може би да се дължи на храната с различен тип обработка. Начинът на хранене е много важен, тъй като нарушава чревния биом, а проманата на новия чревен биом е предпоставка за промяна в ДНК на клетките и от там е предпоставка за образуване на рака.
- Това може ли да се избегне не само с по-разумно и подбрано хранене, ами с някакви медикаменти?
- Май не. Не може всички да взимаме медикаменти, само да се превентираме от някакво заболяване. Просто трябва да си променим начин на живота.
- Все по-често няколко хирургични екипа от различни специалности участват в една операция. Това на какво се дължи?
- В последните години нашите пациенти са много специфични. Те имат, примерно, рак на шийката на матката, който инфилтрира дебелото черво.
И за по-пълна оперативна намеса ние си позволяваме да викаме и колеги от различните специалности. Затова работим с гинеколози, с уролози, с пластични хирурзи. Прецизирани са много добре от нашите анестезолози и реаниматори.
Правим индивидуален план на пациентите, какъв тип операция е подходящ за тях. И туке много важно да се отбележи, че успешната намеса е не само операцията. Операцията е 50%. Другите 50% са от интензивното лечение в реанимация, след реанимационното лечение от сестри и санитари дори.
И това показва една екипност, която стои зад всеки хирург, който е поел ангажимент за съответния пациент.
- Вие много често оперирате с робот. Какво представлява роботизираната хирургия?
- Роботизираната хирургия е много високотехнологична апаратура, която се контролира изцяло от човека. Хирургът е извън операционната маса на конзола и чрез автоматични ръце, които са подпомагани от асистент на хирурга, се оперира в съответната коремна област. За съжаление, тя не е показана при всички пациенти, освен това е скъпоструваща манипулация. Тя е по-строго индицирана за пациенти, които имат точно определени показания за извършване на роботизирана хирургия.
И затова, преди роботизиране на хирургия, пациентите се прецизират и спрямо техните заболявания се преценява, дали могат или не могат да бъдат оперирани с робота.
- Може ли роботът да ви вземе хляба?
- По принцип, не. Това няма такова нещо като борба с роботите. Те винаги ще се контролират от човек. Крайното решение ще се взима от хирурга, даже с навлизането на изкуство и интелект. Той само ще бъде в полза на пациента.
- И каква е ролята на изкуствения интелект на този етап?
- За първи път се запознах с навлизането на изкуствения интелект на едно от обученията в Амстердам. Това е 2019 година, преди навлизането на 5G технологията. Там ни показаха една проекто операционна в Барселона. Операционата беше свързана с 5G технология, която свързваше други роботи, други конзоли от цял свят и с така наречена телемедицина образните изследвания допълнително се наслагваха върху пациента и показваха една действителна реалност.
Тази технология може би е още по-разработена и това помага, първо, точното определене на процеса в пациента с добавенете на тези образни диагностики, от една страна. От друга страна, ако казусът е много сложен с 5G в реално време, ние можем да поискаме консултация и с други колеги от цял свят, които не само да дадат мнение, но и да участват в операцията ако са еднакви конзолите. Това е бъдещето на роботизираната хирургия. Но за България може би пациентите трябва повече да се профилактират, за да могат да се подлагат на този тип роботизирана хирургия.
- На тези обучения, на които ходите, има ли визия как ще изглежда роботизираната хирургия след 10 години, да речем?
- Имаше прогнози. Пускаха проби на единични хирургични ръце, които са мобилни, а това озволява роботът да не е стационарен в една операционна, но повече не съм чул за това развитие. Просто бяха прототипи.
Не са влезли още в действие. Може би трябва да се изтечат лицензите на големите роботи, за да пуснат единични ръце за по-голяма мобилност.
- Споменахте, че роботизираната хирургия не може да се прилага при абсолютно всеки пациент. Тя не е ефективна, когато много е враснал тумора в няколко органа, или непременно трябва да се отвори, за да се види какво е, ако няма видимост. Тогава ли не може да се работи?
- Не може да се работи при напреднали туморни стадии, защото нямаме контрол върху ситуацията, особено когато е налице филтрация на големи съдове, други неврологични зони. Затова пациентите се прецизират и спрямо стадият им на заболяване се преценява.
Въпреки това, ние трябва да помогнем на пациента, а не да се опитваме да се правим експерименти с работота, дали може да стане. Това е водещото.
- Споменахте наследствеността. Докалкото знам, само при рака на гърдата и при рака на дебелото черво е доказано, че има генетично предразположение.
- Мисля, че когато имаш роднина с раково заболяване, винаги трябва да имаш едно наум за наследственост и винаги трябва да си проверяваш, независимо дали е фигурирала статистиката или не.
- А какво бихте казали на хората относно профилактиката? Споменахте, че трябва да се прави, но може ли човек да си прегледа всички органи?
- Разбира се, ако става дума за коремно заболяване, кръвна картина, ехография на корем е напълно достатъчна за профилактика, ако няма други смущения в пасажа.
Но ако дава оправдания, че е отпаднал, защото има лениве черва, че трябва да приема лаксативи, за да се изхожда, това е нелепо. Трябва да се провери каква е причината. И да се реагира.
- Един сензационен въпрос. Вярна ли е теорията, че вътре в червата е вторият мозък? Че там живеят умни бактерии, които понякога са по-въздействащи на нашата психика от мозъка в главата?
- Там, в червата, живеят бактерии, които са нормално циркулиращи в чревния тракт. Мозъкът, така нареченият втори мозък, е поради факта, че имаме хиляди милиони нервни окончания в чревните власинки, които дават информация на мозъка и контролират перисталтика, храносмилане и всяка различна нова храна, която поемат, те дават информация на мозък и от там от една страна променят перисталтиката, подува се коремът. От друга страна, в червата са разположени над 70% от имунологичните клетки.
И при всяка промяна в имунологичния, а той е свързан с промяна на храненето. Безразборният и прекомерен прием на антибиотици унищожава микробиема. И като унищожават микробиома, правят възпаления, които са предразположения към ракови заболявания.
- Накрая искам да ви попитам, понеже вие работите в Клиниката по коренма хирургия на Александровска болница, с какво най-много се гордеете от работата си там?
- За съжаление пациентите, които идват при нас като последна инстанция, са много увредени и те ни дават всеки път някакъв казус, който е интересен за разрешаване, което при нас да работим в екип. Освен работата ни в екип, ние разширяваме работата с колеги от различни специалности и смея да кажа, че в България сме единствената клиника, където лекуваме и оперираме такъв тип усложнени болни.
Като ние целим не само да извършим операцията, дори да е палиативна, т.е. да не е радикална, ние се стремим да и подобрим качеството на живота на пациентите.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Съйко Съев
Монтаж Антон Тончев
