Ако любовта е чувството, то „институцията на брака“ е официалната опаковка и правилата, които държавата и обществото налагат над това чувство. Институцията на брака съществува от хиляди години и някога е била почти универсална, но днес нивата на сключените бракове намаляват, което според изследователи може да лиши много хора от сериозни здравословни ползи.
Проучване, публикувано в списанието Cancer Research Communications, показва, че бракът е свързан с по-нисък риск от развитие на рак, допълвайки поредица от изследвания, които свързват семейния живот с по-добри медицински показатели.
Данните сочат, че при мъжете, които никога не са се женили, рискът от онкологични заболявания е с 68% по-висок, докато при жените в същата ситуация разликата достига фрапантните 83%.
Според авторите на проучването тези резултати имат множество причини. При определени видове заболявания, като рак на яйчниците, тенденцията може да е свързана с репродуктивни фактори, тъй като жените, които не са раждали, статистически попадат в по-рискова група.
Освен биологичните фактори, бракът осигурява по-добър достъп до здравеопазване и силна социална подкрепа.
Изследването показва също, че семейните хора са по-малко склонни към рисково поведение – те пушат и пият по-малко и имат по-малък брой сексуални партньори, което пряко корелира с по-ниските нива на рак на белия дроб и на шийката на матката.
Интересен аспект от изследването е, че ползите от брака се натрупват с времето и са особено изразени при по-възрастните хора. При разглеждане на данните по етнически признак става ясно, че чернокожите мъже печелят най-много от семейното съжителство.
Според лекари това подчертава ключовата роля на жените в тези семейства, които често действат като двигател за ранна диагностика и навременно търсене на медицинска помощ за своите съпрузи.
Въпреки статистическите данни, някои експерти като д-р Джоан Делфаторе отбелязват, че предимствата на брака често са плод на социални системи, които го награждават, а не на самия съюз.
Пример за това са здравните застраховки, които често изключват несемейните партньори. Делфаторе споделя и за съществуващите предразсъдъци в медицинските среди, където лекарите понякога подхождат по-скептично към лечението на необвързани пациенти, вярвайки погрешно, че те нямат кой да се грижи за тях по време на агресивна терапия.
В крайна сметка учените подчертават, че макар бракът да предлага вградена система за подкрепа, от решаващо значение е обществото и медицината да намерят начини да подкрепят и несемейните хора.
За тези, които избират да живеят сами, е изключително важно да изградят здрави мрежи от приятели и близки, които да поемат ролята на грижовен партньор при нужда, тъй като емоционалната близост и загрижеността на съседа или приятеля могат да бъдат също толкова ефективни, колкото и тези на съпруга.
