“Хомеопатичният подход засилва, увеличава, надгражда мисленето на един добър лекар клиницист в посока на индивидуален, на персонализиран подход към всеки пациент”, казва в интервю за в. “Доктор” председателят на Българската медицинска хомеопатична организация д-р Петко Загорчев - специалист по анестезиология и интензивна медицина, също така по токсикология и по клинична токсикология.

В момента е началник на Спешното отделение към болницата в Шумен. Д-р Загорчев е в ръководния екип и на Европейската школа по клинична хомеопатия - единствената в България, работеща в партньорство с медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен.

- Д-р Загорчев, преди дни се върнахте от Международна конференция по клинична хомеопатия в Испания. Какви бяха основните акценти на това събитие?
- В Барселона се проведе поредната Международна конференция по клинична хомеопатия под егидата на Центъра за развитие и разпространение на хомеопатията. Участваха над 400 лекари хомеопати от целия свят. Изключително голям форум, на който в рамките на два дни се разгледаха теми, свързани преди всичко със социалнозначими заболявания, каквито са онкологичните болести, и процесите, свързани с остаряването. Защото хомеопатията като един от комплементарните лечебни методи, заедно с конвенционалната медицина, но не противопоставяйки се, а взаимно допълвайки се, може да увеличи и разшири възможностите за лечение и благоприятно повлияване на човешкото здраве и на качеството на живот преди всичко. Разбира се, на тази конференция се разгледаха и съвременните постижения на клиничната хомеопатия в овладяването на такива състояния. 
   
- На какво ще разчита и набляга клиничната хомеопатия по отношение на онкологичните заболявания?
- Нашите усилия ще са насочени в няколко насоки. От една страна, по отношение на палеативните грижи в онкологията. Защото, независимо от изключително високите и върхови постижения на медицината за съжаление в немалка част от случаите съвременните методи не дават необходимия резултат. И се върви към фатален край с болкова симптоматика, със силно изразена астения, с влошено качество на живот. А с влошаването на състоянието за съжаление започват да се проявяват и някои странични ефекти на конвенционалната терапия. И точно там хомеопатията има своето място за защита като метод, който подпомага реактивните процеси и подобрява качеството на живот. 

От друга страна, съществуват немалки възможности и тогава, когато провежданото лечение е свързано със странични ефекти - гадене, повръщане, астения, анемия, т.е. състояния, влошаващи качеството на живот вследствие процеса на това лечение. В това отношение хомеопатията в определени ситуации, правилно насочена към индивидуалните реакции на всеки пациент спрямо провежданото лечение, също може да докаже своето благоприятно въздействие.

Искам да изтъкна, че категорично и в никакъв случай хомеопатията не би могла да измести възможностите на конвенционалната химиотерапия, радиотерапия и прочее, но значително може да подобри както резултата от тях, така и да предотврати част от страничните явления, които могат да се развият. В хомеопатията по принцип не може да се говори за терапевтични схеми, които да бъдат еднакви за всички. Проявата на всяко заболяване, включително и на страничните ефекти на определени медикаменти, е строго индивидуална при всеки от пациентите. 

Може ли да се говори за нови подходи за развитие на клиничната хомеопатия и още полезни съвети от д-р Загорчев четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to