Добилите популярност суперхрани като чия, киноа, амарант и др., се внасят у нас от екваториални страни, без да има яснота при какви хигиенни условия са произведени и какъв е контролът за качество, трайност и т. н. Не се знае и с какви препарати са третирани, за да имат толкова дълъг срок на годност.

За това алармира по време на дискусия за детското и ученическо хранене в Пловдив Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. Тя и участниците в срещата, на която присъства и омбудсманът Мая Манолова, се обединиха около идеята да се привлече вниманието на консуматорите към националната ни кухня, към традиционните ни храни и към българските суперхрани, между които са основно плодове, зеленчуци и бобови култури, пише "Марица". 

И това е интересно: Вълшебен мехлем от свинска мас и невен

Проверка на изданието в търговската мрежа установила, че чия и киноа се внасят от Перу, Боливия, Парагвай и Южна Америка, а амарант от Индия. По рафтовете могат да се видят също екзотичен зелен боб от Мианмар /Бирма/, елда и белено просо от Украйна, както и семена от коноп. Почти на всяка опаковка има надписи„Столетник“, „Път към здраве“, „Чудодейни храни“ и др.   

Съмнението за неясните хигиенни условия, при които се произвеждат т. нар. суперхрани, и липсата на информация за препаратите, с които се третират, се оказа основателно. От Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ обясниха, че същите не се подлагат на никакъв анализ, преди да бъдат пуснати в търговската мрежа, тъй като не попадат в категория „рискови храни“. Проверка можела да се извърши случайно, на произволен принцип, ако даден инспектор по храните реши да вземе проба от опаковка в магазина. Досега случай на несъответствие не бил установен. 

Самият внос на чия и киноа се оказа изключително лесен. Необходимо било българският търговец да се регистрира в БАБХ като такъв и да има документ за произход от чуждестранния производител. Ако стоката е био, трябва да приложи и съответния сертификат. Симеон Николов, вносител на екзотични плодове, включително и на чия и киноа, коментира, че лично е посетил плантация близо до столицата на Перу, Лима, преди да започне внос. Въпреки че Перу се смята за трета страна, там контролът при производството е изключително затегнат. Лично съм се уверил при какви условия работят. Аз съм име в бранша и не мога да си сложа главата в торбата,  коментира Николов. 

Против суперхраните, като чия и киноа и др., преди няколко години се изправи и проф. Йорданка Алексиева, зам.-ректор в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Тя е категорична, че същите имат български аналози, с не по-малко ценни качества, но които все по-рядко се консумират в България. Между тях са всички от семейство бобови - боб, леща, бакла, както и почти неизвестната за младото поколение вигна. Проф. Христо Мермерски също е против чуждоземните модерни суперхрани. За него суперхраните са моркови, ябълки, кисело мляко и мед  и препоръчва редовно да се консумират. 

Въпреки негативните настройки на част от обществото срещу чията и киноата, същите са включени от две години в менюто на малчуганите в  яслите. Те фигурират и в новия сборник с рецепти за храненето за малчугани и в детските градини, който се очаква да бъде одобрен тази година.