За здравния подкаст на агенция Блиц е чест да гостува при професор Рахамин Шекерджийски, доайена на българската фармация. Оцелял в Холокостта по време на Втората световна война, той посвещава живота си, за да помага на хората.
Когато искате в аптеката Беналгин, Магнерич или Ефизол, вие не подозирате, че той е техният откривател и създател, както и на още близо 100 медикамента и десетки патенти. Баба Ванга му предрича, че ще създаде свое лекарство, с което ще цери целият свят. На своито достолепни 92 години той продължава да работи и е с изключително остър ум.
- Професор Шекерджийски, чудя от къде да започнем разговора с вас? Може би от методите за създаване на лекарства с удължено действие и с какво те са полезни за човешкия организъм? Защо се насочихте такмо към тази част от фармацията?
- Мога да ви кажа, че това модерно и ново направление в българската фармация. Докато преди време се използваше съветската фармакопея, където методите за изпитване на лекарства бяха доста примитивни. Аз съм един от създателите на ин виво фармацията, където вече доближаваме всичките изпитвания да бъдат близки до човешкия организъм. Даже фармацията е до бионаличността, т.е. до лекарството, като достигне до кръвта, където се определя концентрацията.
В момента се сещам за антибиотиците и тяхната резистентност. Бях на специализация в Унгария, където в болницата има специално производство на антибиотици и където концентрация на антибиотиците не са 500 мг, а 300, 400 и 200 мг. На всеки един човек се взима от кръвта и се определя оптималната концентрация на антибиотика. Не може един човек, който е 120 кг или 80 кг, да взима все по 500 мг от антибиотика. Тоест нужна е диференциация.
На по-слабия ще му дадем 400 мг, ще проверим концентрацията, която е терапевтична в кръвта и с 400 мг ще го лекуваме. Не може да му дадеме 600 мг или 500 мг. То ще бъде от горната част на терапевтичната концентрация и тогава се появяват алергичните, страничните реакции и други.
Ако е под необходимото количество, тогава то не действа, микроорганизмите се приспособяват. Най-ефекгивният начин за използването на антибиотици, това е в болнична обстановка, взимане на кръв от болния и определяне на терапевтичната концентрация. Единственото нещо е бионаличността. Определяне на терапевтичната, т.е. на ефективната концентрация на болният човек. Според мен това е решение.
Ами безразборното даване на антибиотици на животните, на птиците?! Те остават в месото, отиват в изпражненията, а от там в почвата, от почвата в растенията и отново се връщат в човека.
При използването на антибиотиците трябва да се решат два проблема: определянето на концентрация, която ефективно ще лекува, без значение какъв е антибиотикът. И да решим въпроса с безразборното даване на антибиотици при животните. Тези две неща са свързани.
Ние имаме такъв продукт, който сме го създали за птиците, за животните, но за съжаление не можем да го внедрим, защото на производителите на птиче месо им е най-добре е да използват антибиотик още в началото, да не боледува животното, да го стабилизира и по този начин да не влагат пари за допълнителни вещества. А имайте предвид, че антибиотиците влият върху имунната система. При хората вече 20% са имунокомпрометирани от безразборно прилагане на антибиотици.
Това важи и при животните. Така че трябва една генерална политика в това отношение, но на държавно ниво.
С този разговор, който водим сега искам да кажа още нещо важно: човек когато стига до върха и да височините на своята научноизследователска и преподавателска дейност, колкото по-нагоре отива той, толкова по трябва да внимава кога да спре. Ако кажем, че Господ, примерно, ни е дал да живеем 90 години, но той ни дава и Алцхаймер, той ни дава и деменцията, така че те неща си върват заедно. Затова човек сам да разбере до къде е стигнал да не се постави в неудобно положение пред своите студенти, преподаватели и колеги.
Има хора, които продължават да работят и да си мислят, че ще е така до смъртта им. Има една книга „Добър ден, тъга“ на Франсоаз Саган за възрастните хора, които трябва вече да слезнат отгоре, от високото и да отидат да помагат на младите.
Младите да ръководят нещата. Те са бъдещето. Аз това го искам.
От хората получавам признание, което е истинско. Мога ди ва поктажа няколко писма. Ето тук една жена ми пише „Професор Шекерджийски, ние не можем без вашия Беналгин. Вие сте велик човнек затова, че го открихте и създадохте“. Искам само да коригирам. Аз съм един от авторите на препаратите Респивакс, Уростим, Дентавакс. Те са имуностимулатори, които са от първо качество. Ние прочетохме преди повече от 30 години във вестник Нюзуик, че идва краят на антибиотиците и започва ерата на имуностимулаторите. И когато създадохме тези два препарата, само една швейцарска фирма, беше го наложила в България. Но нашият препарат мисля, че е по-добре изследван.
Той е признат като единственият български оригинален, създаден в България, за разлика от Нивалина от кокичета. Аз също съм работил с проф. Димитър Пасков. Не съм откривател, а съм участвал като технолог в приготвянето на лекарствените форми. Това са нещата, с които България може да се гордее, защото още тогава деменцията се лекуваше с Нивалина на Пасков.
По онова време бях директор на Унифарма, в който направихме една линия като благодарност към този велик учин.
Аз умея да бъда благодарен, обичам да помагам на хората изключително много. Защо? Понеже преживях Холокоста.
Бях малко дете, на осем-девет години, но това, което се случи сякаш, че вчера стана. То при мен не се губи, не изчезва.
Аз знам, че българският народ е велик. Не мога да забравя, че българският народ направи така, че аз останах жив. Нашето семейство беше от 15 човека, а - ние шест братя и една сестра. Сега сме 150. Утре ще станем 200-500. А тези 49 хиляди, които бяха спасени, сигурно ще станат в Израел 300-400 хиляди и там ще има една малка България.
Това, което се случи бе велико. И ме караше да работя, за да бъда благодарен, защото винаги си спомням комините на Аушвиц. И си казвам, там ли или тук. Каквато и трудност да се случеше пред мен, аз го сравнявах с това, което съм изживявал. И това ме стимулираше. Извинявайте, че се връщам назад. Но хората се отнасяха с уважение, че моят вуйчо е загинал в Първата световна война, а баща ми е участвал в нея, че дядо ми се е бил за България в Междусъюзническата война
Моите сънародници бяха на почит и уважение след тези войни. Даже тях българите са ги уважавали повече, защото са си казвали „Тези хора са от друг етнос, а идват да ни помагат. Загинаха пет хиляди души“.
Защо българският народ тръгна да ни спасява? Понеже във всяко семейство има човек, чиито дядо или прадядо се е бил в Първата световна война редом до евреин.
Ами срещата на Хитлер в неговмото леговище с цар Борис Трети?! Да отидеш там, да се срещаш с човек, който е убил 55 милиона в такава една тежка атмосфера и ти да защитиш България и да кажеш, че няма да пратиш български войски на Източния фронт. Та там загинаха 200 хиляди румънци. А ако бяха загинали 200-300 хиляди българи може би вас нямаше да ви има. Затова казвам, че трябва да има един общ Паметник на спасението. Защото това, което се случи през Втората световна война за мен е от изключителна важност.
Как избрах да бъда фармацевт? Защото видях как моята баба лекува с билки, с вендузи. До магазина на баща ми, който продаваше на селяните подкови, синджири, кавали, сол, катран - всичко, което е необходимо, а донего видях една аптека. Чисто, хубаво. Ами хората като влизаха в аптеката, си сваляха шапката, даже си събуваха галошите пред вратата.
В тези аптеки 80% от лекарствата се приготвяха на място. Това защо изчезна сега? Защо го няма? Ето, модернизира се фармацията, има фармацевтични грижи.
Всеки един човек трябва да си купува лекарство от своя личен фармацевт, който преди да му даде дори хранителна добавка, е нужно да му зададе най-малко 4 въпроса: Защо я взима? На колко е години? Има ли някакви болести? Дали няма да я дава на близки хора? Няма значение, че е хранителна добавка. Аспирин да продаде, пак трябва да зададе 4 въпроса. Във всяка аптека трябва да има едно столче, за да седне човекът и да разговаря с фармацевта.
Във всяка аптека трябва да има малка масичка с бяла покривка и кана с вода. Този, който си купи лекарства, да седне да си изпие хапчето в момента. Или ако минава по улицата, а му е дошло времето да си пие хапчето, да влезе в аптеката и да го вземе.
Личният фармацевт трябва да познава и личния лекар. И ако има проблем да му се обади. В аптеките трябва да има екстемпорална рецептура (приготвяне на лекарствени форми индивидуално по лекарско предписание). Не може, пак казвам, да се продават едни и същи лекарства на хора с различна възраст, с различни физиологични особености. Защото с напредването на годините при взимането на лекарства започват все повече и повече да се проявяват негативните, страничните неща, намалява действието на препарата. И се стига до един момент, когато човек вече не може да го взима. Всеки препарат въздейства на човешкия организъм. Започва да липсва повече B12, за тимусната жлеза статините трябвада се дават повече и т.н. Тоест въздействаме, но от това лекарство може да има някаква допълнителна нежелана реакция. Ние можем ли да я овладеем? Можем, защото в една опаковка ако липсва витамин или някакво друго биологично вещество, в аптеката може да се добави допълнителна опаковка. По предписание на лекаря.
- Как да бъде пълноценен животът и да живеем по-дълго?
- Ще ви кажа как. Имаме национална детска клиника. Всичките деца трябва да бъдат добре преглеждани, още от малки да се видят някои органи ако боледуват. В тази болница трябва да има производствена лаборатория за лекарства или за натурални вещества, растителни продукти. Там не е необходимо да се сложат консерванти или вещества, които евентуално могат да попречат на децата. Защото консервантите са много опасни.
Трябва да имаме минимална инхибиторска концентрация. Тоест трябва да действаме на самите вещества в самото лекарство. Не повече. Преди слагаха в туршията салицилова киселина с шепи. Добре, тя има консервиращо действие, но излишната киселина действа на ензимите, на някои полезни микроорганизми. Те се блокират от салициловата киселина. Тогава могат да започнат и злокачествените заболявания.
Така че в тази национална детска клиника трябва да да се приготвят лекарства. Лекарите да дадат всички рецептури от 1 месец, 2 месец, 3 където могат да се слагат такива биологично активни вещества от растителен произход. И понеже те ще се ползват една седмица, не е необходимо да се слагат консерванти.
Бях във Виена. Една аптека голяма, хубава. С екстемпорална рецептура. Виенчанките още си искат козметика от аптеката. Защото когато използват направения там крем то е за едва-две седмици и няма алергии.
Гледах в магазина кисело мляко със срок на годност 3 месеца. Чакай бе, киселото мляко до 2-3 дена трябва да се развали, ако е истинско. Значи много консерванти има вътре.
Децата, когато са здрави, растат здрави до края на живота си. Тогава и следващото поколение е здраво. Ако има национална детска клиника, и в Пловдив, и в Бургас с лаборатории за лекарства, тогава децата ще са здрави, няма да боледуват и ще живеят по-дълго.
Дойде тук един американски учен, Кенеди, който се занимава с продължаване на живота, с проблема за творческото и професионално дълголетие. Как да го направим?
Възрастните хора на първо място умират от падания. Второ, отиват си или от кардиологични, или от злокачествени заболявания. Значи, явно профилактиката трябва да бъде насочена натам.
А на 20 години да се прави сериозно изследване на всеки млад човек, за да се види кой орган се нуждае от лечение. Той може да е здрав, но нещо вътре може да подсказва, че в бъдеще няма да е здрав. Това нещо да се хване, да се започне профилактика и той ще живее по-дълго.
При възрастта генералният въпрос си остава деменцията или Алцхаймер. Преди известно време бях във Фармацевтичния факултет. Имаше честване, част от деканите бяхме поканени и аз поднесох приветствие. Присъстваше и акад. Лъчезар Трайков, най-големият специалист по Алцхаймер. Той ми каза „Шекерджийски, спокойно“
Аз понеже обичам спорта и съм създал едни от първите български препарати в областта на спорта.
Имаше един френски скиор Жан-Клод Кили, който взе 3 златни медала на Олимпиадата в Гренобъл. И се отказа. И го питат защо се отказвате? Казва на следващата Олимпиада сигурно ще взема 2. Аз искам да ме запомнат с 3-те медала. Човек трябва да знае кога да спре. Затова избягвам да говоря на публични прояви, но когато с вас говорим за Холокоста си позволявам, защото има много изкривявания и неверни неща. Българският народ трябва да знае истината. В Дупница си спомням, че нас ни взеха радиоапаратите да не слушаме Америка. Един път минават английски самолети. И решават германските войски да стрелят. Падат бомби. Някои избухват. Пада бомба в едно ново училище. Остава една стена. На стената – само портретът на цар Борис и нашето радио. Този портрет си го пазя.
Аз съм привърженик на цар Борис, на българския народ, на селяните, на църквата. По време на Втората световна война на евреите им било забранено да излизат по улиците между 18 часа вечерта и 6 часа сутринта. Когато през март 1943 година владиката Стефан, връщайки се от Рилския манастир, минава през Дупница, забелязва, че улиците са безлюдни.
Обясняват му, че българите в знак на солидарност към евреите, на които им е било забранено да се движат по улиците, също не излизат. Решили и те да останат по домовете си. Нещо да кажете за това?! Затова дарих родната си къща за музей на фармацията в Дупница.
И понеже съм човек, който обича да бъде откровен, аз трябва да компенсирам. Преминах доста препятствия. Преминах много неща, които бяха обидни. Изживях като че ли втори Холокост. Но той беше не само при евреите и при българите. Философски погледнато, това, което трябваше да се случи и не се случи, мен ме стимулираше, за да мога да бъда благодарен.
Сега, например, правим един препарат с фондация „Искам бебе“. 28% от младите хора, мъже и жени, нямат деца. И ние им даваме нашия препарат да го пият за профилактика. И ми се обажда една жена. Има дете и иска да го кръсти на моето име. Кажете има ли по-голяма радост?!
Това да го чуеш, е нещо, което не всеки може да изпита.
На мой колега професор внукът му също има дете, благодарение на това, което ние правим. Е, не на всеки се случва. Да бъдеш благодарен и да даваш, да помагаш, това е също много важно. Имах един приятел, писателя Мирон Иванов. Той завърши фармация. Бяхме заедно в една група. Беше много умен човек. От него знам, че щастие изпитва не този, който получава, а онзи който дава. Трябва да дарявам, да помагам.
Дарявам на училища, на болници, подарявам от ханителните добавки, които произвеждам. И доброто се връща.
Да ви разказа случая с баба Ванга. Там пред нея имаше минерални води. Когато един руски учен, професор, дойде заяви, че на това място има най-много слънцестоене и могат да се отглеждат водорасли. И се започна отглеждането на водорасли. При лекарствата и хранителните добавки най-важното е да не ги взимаш от неорганични съединения. Не да се дава магнезиев окис. Това е забранено. Действа на стомаха, а резорбцията на магнезий я няма. Същото е и с калциевия окис. Неорганични соли не бива да се използват като източници на лекарства. И какво се случва? Ние слагаме магнезиев окис във водата и той от нея отива във водораслото. То вече е свързано с органично вещество. Това е най-модерно в момента. И аз от това направих лекарство. Когато го представихме, свещениците говориха повече от нас.
И баба Ванга каза „От тука ке излезне едно лекарство, което ке се продава по целия свет“. Имам чувството, че от небето баба Ванга се грижи за мен, за да живея толкова дълги години.
На пазара все още се продават много създадени от мен лекарства, не само Беналгинът. Имуностимулаторите, Респивакс, Уростим, Ацефеин...
Сега ще се честват 50 години от създаването на Беналгина.
Няма нито един, който да се е оплакал от нежелана реакция, да е отишъл в Изпълнигелната агенция по лекарствата. Не е велико, но върши работа.
С Българската академия на науките – Института по невробиология правим един интересен препарат за мозъка. Алвитек комплекс се казва. Една жена, чиито съпруг страда от рядкото дегенеративно страдание болест на Хънтингтън му дава тази хранителна добавка и той започва да живее нормално, да общува нормално.
Четири хиляди души здравни работници пиеха хранителната добавка Вирус сейф по време на Ковид 19 и нито един не се разболя.
Животът на човека е бягане на 10 хиляди метра с препятствия. Ако падне препятствието, вдигаш го и продължаваш да тичаш. Спреш ли, свършен си. Аз ги изминах и съм на гладко бягане.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Съйко Съев
Монтаж Антон Тончев
