Каква беда си докарваме от любов и лоялност към родителите ни?
Ако трябва да представя себе си с няколко думи, ще кажа, че съм трудолюбива, старателна, мога да се съсредоточавам, мога да извършвам и завършвам работна задача, мога да уча, отворена съм към новото и развитието (и в работата, и в личен план), обичам да се забавлявам, харесва ми да постигам успех, но... има нещо, което ми пречи и то днес ме доведе тук.
Напоследък доста често мениджърът на фирмата, в която работя, и приятелят ми, ми казват, че искат да ме виждат уверена, със самочувствие, по-смела и освободена, насърчават ме да се заявявам по-категорично и да не се обличам така безлично. И от двамата съм чувала, че са забелязали, че когато трябва да свърша нова, непозната за мен задача, се панирам; дълго я обмислям; склонна съм да се откажа; когато започна да я изпълнявам, го правя сковано, неумело, нервно; на всичкото отгоре преживявам ситуацията мелодраматично и това им идва в повече. Мениджърът ми каза, че ако продължавам така, това ще го накара да ме постави в позиция с по-малко отговорности и предизвикателства, а приятелят ми - че ще ме напусне.
През годините съм чувала, от значимите за мен хора, че в мен има потенциал, но нещо сякаш ме държи под похлупак и не ми дава да се разгърна. Често са ми казвали, че изглеждам неуверена и несигурна. А най-добрата ми приятелка често ме пита: “Как така като постигнеш нещо, не виждаш, че си го направила?”.
За да намерим отговора, с Бахтало (името й означава “щастие”) минахме през различни теми.
Каква е причината за всичко това четете в най-полезния сайт Zdrave.to.
Последвайте ни
0 Коментара: