Актрисата Меглена Караламбова е родена на 20 юни 1943 г. в Пловдив. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. Играе стотици роли в театър „Българска армия”, в чиято трупа минават 47 години от творческата й кариера. Показва таланта си и на други сцени – във Варненския драматичен театър, Народен театър „Иван Вазов”, Пловдивския драматичен театър, „Театър 199”, Театър „Крикор Азарян” в НДК. Снима се в десетки игрални и телевизионни филми, сред които „Осмият”, „Татул”, „Бяла магия”, „Изток - Запад”, сериала „Кантора Митрани”. Меглена Караламбова прави и впечатляващи образи зад кадър, като дублира телевизионни филми. За най-новите си роли и за изпитанията на актьорския живот Меглена Караламбова разказва в интервю за в. „Доктор”.
- Г-жо Караламбова, и на 73 години гласът ви е все така млад и звучен. Как успяхте да го запазите толкова години? Може би не пушите?
- Да, по принцип не съм пушачка. Макар че толкова много дишам тютюнев дим около себе си. Нали казват, че пасивните пушачи се тровят повече. Имах леля – възрастна актриса, която ми каза: „Ти си актриса, трябва да се научиш да пушиш, ако ти се наложи на сцената да го правиш”. И затова от време на време ми се случва да запаля цигара, но изглеждам нелепо и смешно.
А за гласа си не полагам особени грижи. Просто се научих да дишам правилно.

Прави ми впечатление, че на младите колеги често им пада гласът, защото не дишат правилно и пренапрягат гласните си струни.
Единственият ми голям ужас е, че когато настина и започна да кашлям, гласът ми пада и това е неспасяемо. Нито сурови яйца, нито нещо друго помага. Много се пазя от настинки, защото тръгне ли възпалението надолу, гласът ми изчезва. Слава Богу, рядко ми се случва. Два-три пъти са падали представления. Като нямам глас, какво да направя! Преди 2 години в „Театър 199” се направих на герой и играх болна с толкова смешен, кукуригащ глас, защото двама от колегите ми бяха номинирани за „Икар” и журито трябваше да ги гледа.

Казах си: „Ако не играя, те губят шанса да получат награда”. Като актьор мога да изляза на сцена и с висока температура, и със сериозни лични проблеми, за да не се отлага представление. Но като нямам глас, не става.

- Правите ли нещо за профилактика, да си вдигнете имунитета преди сезона на вирусите?
- Много разчитам на бабини илачи. Карам на клеева тинктура и на природни лекове. Пия чайове с джинджифил за имунната система. Аз съм много за алтернативната медицина и се дразня, когато лекарите с пренебрежение се отнасят към другата медицина и даже се карат на пациентите как могат „с такива глупости да се лекуват”. Разбирам и лекарите, но бабите и дядовците ни така са се лекували.
 
Доказано е, че бабините илачи действат
 
Има, разбира се, и моменти, когато състоянието може да стане особено тежко и тогава трябва да се обърнеш към официалната медицина. Но за мен алтернативната е много ефективна и я предпочитам.

- При какви случаи сте ползвали алтернативни методи?
- Правили са ми иглотерапия заради дископатията, но ходя при специалисти. На чакръкчии ме е страх да се доверя. Не се оставям в ръцете на случайни хора. Когато нещата са в по-лека форма, ползвам иглотерапия и лечебен точков масаж. Много ми помагат. Преди няколко години обаче бях толкова зле, че се наложи да вляза във Военна болница и ми правиха блокади на гръбнака.


Меглена Караламбова и Продан Нончев в "Обърни се с гняв назад"

- Как се храните? Спазвате ли диети?
- Никога не съм правила някакви диети, защото не съм имала проблем с теглото. Аз съм „пощелива” – каквото видя, ми се иска да го хапна. Заради това създавам впечатление у околните, че ям много. Но не мога да поемам много храна. Теглото ми варира 2-3 килограма около 60-те. Като видя, че съм над нормата, единствено намалявам хляба. Не си падам по сладките работи. Може би това ме спасява от напълняване.

- Пиете ли лекарства за нещо?
- Пия обезболяващи, при това много, от млада възраст. Пия лекарства за главоболие, за болките в гърба. В един период бях започнала да вдигам кръвното и тогава пиех лекарства да го регулирам, но сега нямам проблем с него.

- Има ли дълголетници във вашето семейство?
- Майка ми почина на 81 г., но малко беше зорлем, защото в една зима се подхлъзна на леда, падна и си счупи тазобедрената става. Направиха й операция, но се залежа, не можа да се възстанови. А нейният баща почина на 92 години. Брат й и мой вуйчо в момента е на 87 г. и да чукна на дърво, е в страхотна форма. Не знам на кого съм взела гена, дали ще съм дълголетница или не. Искам само,
 
докато съм на тази земя, да съм с акъла си,
 
да мога сама да се грижа за себе си, да не тежа на никого.


Актрисата получава наградата "Златен век" от бившия министър на културата Петър Стоянович

- Здравословна ли е актьорската професия?
- Сигурно е здравословна, защото актьорът трябва винаги да се поддържа в кондиция. Но е страшно изтощителна – и психически, и физически. Работата на сцена същевременно много ме зарежда, особено когато нещата се получават добре и има отклика на публиката. Но ако по някаква причина представлението не намери публика, това е направо убийствено за актьора. Имам такъв случай, при това с чудесна постановка на Ивайло Христов на пиесата „Квартет”. И понеже по същото време се играе от друг състав, я прекръстиха на „Четири”. Програмират я толкова рядко в театъра в НДК, че всяко представление ни е като премиера.

Радостното е, че винаги имам ангажименти, които ми действат здравословно. Продължавам да работя във Военния театър, макар че вече играя само като гост артист. Имам три представления – „Откраднати разкази”, „Последни поръчки”, вече девети сезон, и най-новата премиера „Тартюф”. В „Театър 199” играя в „Заешка дупка” и в „Разговори с мама”.

Последния месец се снимах в нов български филм с Деян Донков в главната роля. Аз играя неговата баба, а Иван Несторов – неговият дядо. Това са трите основни персонажа. За съжаление, младият режисьор на филма сам си намира финансиране. Затова трябва много бързо да снимаме – за 10 дни заснехме материал, който обикновено се снима два месеца. Беше страшно напрегнато, но същевременно и много интересно. Надявам се да стане. Заради филма и премиерата на „Тартюф” един месец не съм ходила при моята внучка, която е вече на 11 години. Общуването с нея ме зарежда положително. Когато съм свободна, предпочитам да съм с нея.

Мара КАЛЧЕВА, в. "Доктор" 

ОЩЕ ВАЖНИ И ЦЕННИ НОВИНИ И СЪВЕТИ ЧЕТЕТЕ САМО В НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ВЕСТНИК "ДОКТОР"