“Смятам, че като лекар само опитът и това, което можеш да правиш, те слага на по-високо стъпало, не формалната йерархия. Защото това, което правят хирурзите, е видимо. В хирургията ефектът е незабавен”, категоричен е проф. д-р Никола Владов, завеждащ на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Според проф. Владов, това, което ни убива системно, е комерсиализацията на здравеопазването.
“Не бива един лекар да изкарва парите си от бройки клинични пътеки, за да живее нормален живот. Много ни пречи завистта, ояждането и нежеланието за развитие. Не обичам хората, които карат нещата “през куп за грош“. В медицината халтура не бива да се прави, защото цената е човешкият живот.

А българинът е много болен, защото той чака нещо да му стане, за да отиде на доктор, профилактиката му е далечна като култура. Макар че това може да се научава в училище и решението е в здравната просвета. Но напоследък българинът чете в интернет и като пациент задава логични въпроси на лекаря”, категоричен е именитият трансплантолог.

Годините заглаждат острите камъни и човек става по-търпелив и мъдър. Неговата философия е да се дава път на младите. Защото на него са му отворили врата достойни в професията хора - доц. Кондарев, д-р Борислав Константинов, д-р Бобев, проф. Златарски. Във ВМА той вече идва като началник. После попада на добри приятели във Франция, от които също научава много неща – от световноизвестния днес проф. Филип Бонишон, проф. Собран, д-р Боян Христофоров, тогава всички в парижката болница “Кошен“. Това, което е събрал и което му е дарено като професионален опит, е дълг да го предаде на младите. Казва, че

не трябва да си криеш занаята

Проф. Владов е единственият български лекар, член на Френската хирургична академия и третият в историята на българската хирургия. Случва се, след като с екипа правят чернодробната трансплантация като знак именно за прилагането на френската школа.

Хората, които го познават, казват, че за него хирургията не е просто професия, а призвание.

“От самото начало бях решил да ставам хирург, моят баща беше хирург, и лека полека започнах - бях санитар в “Пирогов”, след това ходех като доброволец в един от екипите на Първа хирургия в “Пирогов”, и така постепенно се увлякох. Запознах се с много интересни хора, хирурзи. Когато навлязох в професията, ми стана много интересно и работех упорито, стигнах и до чернодробната трансплантация, а това е, така да се каже, върхът в коремната хирургия. Иначе съм видял почти всичко от хирургията, въпреки това ми е много интересно и продължава до ден-днешен да ми доставя удоволствие да я работя”, скромничи с усмивка известният трансплантолог.

Дали мечтаното кинооператорство е загубило от несбъднатата мечта на днешния началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия?! Баща му бил категоричен, че това не е професия за него.

Останала му е страстта към фотографията,

а в кабинета му има много картини. Впечатлява най-вече портретът на лекар на стената в кабинета...

“Помня името на всеки от пациентите, на които съм присадил черен дроб, всички помня... И те никога няма да ме забравят, няма и как. След тежка операция или сложно заболяване някои от хората приемат лекуващите ги като истински роднини. Обаждат ми се за рожден ден, на Никулден задължително, когато имат път към Военна болница, се отбиват да питат как съм. Ето затова си струват всичките усилия, лишения, нерви и безсънни нощи”, допълва проф. Владов.

“Около 500 медици напускат България всяка година, като това не са само новозавършили, има и лекари специалисти. Основно отиват най-вече в Германия - заради по-добрите условия.

Специализантите у нас получават доста малки заплати,

които не кореспондират с инвестициите, които са направили в себе си. Попадайки на място, където трябва да специализират, не получават най-доброто отношение.

На тези, които остават при нас, ще кажа, че няма работно време при мен. Работното време свършва, когато свърши работата. Те трябва да бъдат мотивирани в себе си, че ще искат да станат хирурзи, изисква се много себеотрицание, лишения и жертви”, разяснява хирургът. 

Проф. Владов коментира случая с малкия Байрям, който трябваше да замине за бъбречна трансплантация в Германия, но беше спрян от здравните власти у нас с мотива, че и тук може да бъде опериран. Под въздействието на обществения натиск обаче все пак малкото момче ще замине за операция в германска болница.

“Мисля, че има достатъчно подготвени лекари, щом един консилиум от 12 медици преценява, че такава операция може да бъде направена в България, не мисля, че това трябва да бъде пренебрегнато. Друг е въпросът колко трансплантации имаме на деца. Мисля, че проблемът е най-вече в това недоверие, което цари към българските лекари. Може би и те имат известна вина за изграждането на подобно отношение”, посочи проф. Владов, който допълни, че роля за това имат нагласите в обществото и несъвършената нормативна база.

Люба МОМЧИЛОВА