Над 400 000 души в България са със средна до пълна глухота, от тях 40 000 са деца. Това сочат данните на Световната здравна организация. От 1000 новородени на година 3 бебета се раждат без слух, а 2-ма от 3-ма души на възраст над 65 години пък имат тежки слухови проблеми. За възможностите на съвременната медицина глухите хора да излязат от тишината разговаряме с един от водещите специалисти по оториноларингология у нас проф. д-р Венцислав Цветков. 

Той е началник на Клиниката по ушни, носни и гърлени болести към ВМА - София от 2002 г. и водещ специалист в областта на оториноларингологията и хирургията на глава и шия с дългогодишен опит. Специализирал е в много европейски страни, като Австрия, Германия, Чехия, Франция и др. Наред с въвеждането на нови хирургични методи в оториноларингологията и пластичната хирургия, проф. Цветков е и сред пионерите в България на кохлеарната имплантация на пациенти с вродена и придобита глухота. Автор е на множество научни трудове и на над 100 публикации в наши и чужди издания, свързани с риносептопластика, кохлеарна имплантация, микролазерхирургия на ларинкс, лазерхирургия на ухо, функционална ендоскопска хирургия на околоносни кухини.

- Проф. Цветков, преди седмица бяха отбелязани 20 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Превърна ли се кохлеарната имплантация в рутинна операция в България?

- Както сама отбелязахте във въпроса, кохлеарната имплантация в България като оперативна интервенция се извършва вече от доста години. Това е сложна операция, която обаче лекарите, които са се специализирали, я изпълняват добре. Процентът на някакви усложнения е сравнително малък - той е съизмерим с проблемите, които са в Европа. Така че по отношение на самата оперативна интервенция бих казал, че вече е добре усвоена като техника. 

За съжаление, обаче не е рутинна, и то по-скоро поради липсата на информация в обществото за това какво може да допринесе кохлеарната имплантация като възстановяване за пациента без слух - независимо дали глухотата е вродена или придобита в някакъв етап от живота. В този смисъл, има изоставане и като че ли някакво информационно затъмнение, тъй като малко хора всъщност идват да се оперират. Би трябвало при нас да има поток от нуждаещи се, защото има много такива - и деца, и възрастни. А всъщност, ние едва ли не ги молим да дойдат да се оперират.

Цялото интервю с проф. Цветков, четете в zdrave.to