Белодробните заболявания у нас стават все по-социално значим проблем. Болните от хронични белодробни увреждания са повече в големите населени места, а силното замърсяване на въздуха е основна причина за това. Министерството на здравеопазването трябва да инициира цялостна програма за решаване на проблема. Това съобщи пред БНТ професор Коста Костов, началник на клиниката по белодробни болести във ВМА.
"Хроничните белодробни болести, които ние наричаме социално значими, техният "мръсен" сезон е есенно-зимният сезон. Не искам да споменавам баналните данни, че 5 града в България се бяха класирали в челните места на най-замърсените градове в Европа. В София е най-сериозна ситуацията. Проблемът е в това, че нищо особено не се прави този проблем да бъде преодолян. България има близо милион души, които страдат директно от мръсния въздух. 150 хиляди са деца, като малко под 100 000 не се лекуват. Преценете колко огромен е проблемът. Мръсният въздух причинява на един здрав човек едно подмолно увреждане, предимно на тези, които са генетично предразположени за това. Мръсният въздух влияе най-много на хронично болните, най-много на тези, които имат генетично предразположение за развитие на хронична болест и най-много пушачите, защото при тях е двойна вреда. Влагата в комплект с мръсния въздух е двоен увреждащ фактор", коментира той.

И това е интересно: ​Проф. д-р Божидар Попов: Късната вечеря вреди на бъбреците и сърцето - Четете още на най-полезния здравен сайт zdrave.to 

Според него е нужно Министерството на здравеопазването и това на околната среда да инициират стратегическа програма, която да обхване всички проблеми. "Всички сме виждали, че улиците се почистват, но дали е достатъчно, дали правим това, което трябва да правим. Трябва да се чисти много по-често и солидно. Вижте градските коли. Извън България те изглеждат по-чисти, не само от измиването им, но и благодарение на чистите улуци", допълва професор Костов.

Той смята, че здравеопазването ни е много по-зле от всякога. Дупките в него, необгрижването на пациентите, тази липса на съпричастност, на милосърдие към тях става все по-голяма.