Българската поетеса Павлина Павлова написа разтърсващ текст за болните от рака в България, пише "Петел". Вижте посланието й без редакторска намеса:

БОРБАТА С РАКА!
Само произнасянето на страшната диагноза ме кара да потръпвам, а това се случва вече не само всеки ден, а дори още по-често. Защото онкологичните заболявания станаха част от живота на почти всяко българско семейство.

Питаме се: Защо? Как стана? Откъде се взе?

И като че забравяме за последиците от Чернобил и още по-скорошното ни заразяване след бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Но докато сръбското правителство хвърля милиони за обеззаразяването на почвата от обеднения уран, изсипан щедро от натовските самолети, не съм чула наше правителство да си е мръднало пръста в тази насока.

И това е интересно: Д-р Дарина Ангелова: Ракът е победим с растителна храна!

Познавах един доктор от Военна болница, д-р Манев, който тогава протриваше праговете на министри на здравеопазването, защото беше изготвил програма, чрез която искаше да намали последиците от тези безсмислени военни операции срещу мирното население на България. Никой не откликна и онова, което д-р Манев предвиждаше, вече е факт. Знаел ли е американският генерал Уесли Кларк, ръководил операция "Милосърден ангел" какво ще се случи след тези военновъздушни операции. (В американския щаб кодовото название на операцията е "Благородна наковалня"?!). Със сигурност - да, защото на въпрос колко цели са били унищожени, е отговорил лаконично: "Достатъчно!". Може би нашето правителство тогава, ръководено от Иван Костов, с външен министър Надежда Михайлова, си е въобразявало, че от хвърляните 37 хиляди касетъчни бомби с обеднен уран над съседите ни нищо няма да прелети през границата. Но да не забравяме, че дори в кв. "Горна баня" падна една от тях. А западните ветрове, които тогава духаха непрестанно, вероятно за заразили почвата и водата на цяла Западна България. Страшното е, че това заразяване ще трае стотици години и все нови и нови хора ще се разболяват и ще напускат нашия свят. За бум на рака в Сърбия съседите ни открито говорят.

В България - мълчат. А положението е драматично и с всяка изминала година заболяевамостта от рак ще расте. Заради тези бомбардировки се раждат все повече деца с физически и умствени увреждания, заради този обеднен уран са променени безброй човешки съдби.

След като правителството ни е наложило мораториум по темата за рака, нека поне подкрепим всички, които са имали нещастието да станат негови жертви. Защото думи като съпричастност, милосърдие, подкрепа все още не са изпразнени от съдържание, а когато човек изпадне в ситуацията на борба за живот, всяка от тях може да му донесе облекчение на страданията. 

Аз призовавам всички, които не са се превърнали в бездушни манекени, да започнат кампания, с която да се задължи българското правителство да отдели средства за почистване, доколкото е възможно, на почвата и водата в пограничните със Сърбия райони. Защото всички ядем храна, без да сме наясно откъде е произведена. Защото пием вода, за която не сме сигурни дали е заразена или не с обеднен уран.

Политиката, господа, не е само да се кланяте на западните си партньори, а и да се грижите за здравето и благополучието на народа, който ви е издигнал на високите постове.

Докато си затваряте очите пред реалностите, може би онкологично заболяване вече пълзи в кръвта на вашите потомци - никой не е застрахован, запомнете това!
Павлина Павлова-поетеса
П.П. Горните редове бях публикувала преди година, ала никой не им обърна внимание.