Тревожността, стресът и нервността са състояния, които имат много общо, но и се различават. Първо е важно да се отбележи, че тревожността е вид нарушение, което може да се диагностицира въз основа на различни симптоми. То се наблюдава в дългосрочен план. При това нарушение сме склонни да се тревожим, без да има реална заплаха.
Характерните признаци на тревожност включват: чувство на паника, страх и безпокойство; проблеми със съня; студени или потящи се длани или стъпала; задух; сухота в устата; гадене; световъртеж.

От друга страна, стресът и нервността не се диагностицират и са по-склонни да ни засегнат в краткосрочен план.

Определението за стрес може да доведе до объркване, тъй като за една част от нас стресът е сблъсъкът със ситуации, като например в задръстване, разгорещени спорове с някого или когато сме притиснати от срокове на работното място. Останалите виждат стреса като онова, което се случва в нас по време на тези ситуации.

Нервността е нещо, което изпитваме временно. Типичен пример са моментите преди интервю за работа, преди презентация или реч. Нервността обикновено отшумява след известно време, стресът идва и си отива почти на случаен принцип в отговор на различни преживявания. Тревожност изпитваме за продължителен период от време и за разлика от стреса, това състояние не се отключва в отговор на определено преживяване.

Въпреки своите различия, и трите състояния се зараждат на едно и също място в организма. Хипоталамусът, хипофизата и надбъбречните жлези активират чувството на тревожност, стресът и нервността.

Източник: tialoto.bg.

Вижте още ценни съвети и новини, свързани със здравето ви, ТУК!