Магистър-фармацевт Светослав Крумов е главен секретар на Българския фармацевтичен съюз от 2013 г. Работил е като главен инспектор в Изпълнителната агенция по лекарствата. На европейско ниво г-н Крумов е в борда на директорите на Организацията на компетентните органи по признаване на професионалната квалификация (ЕurHeCA). Разговаряме с г-н Крумов по повод 10-годишнината на Българския фармацевтичен съюз и за проблемите с аптечната мрежа в страната и с достъпа до лекарства на българите.
- Г-н Крумов, каква е ролята на Българския фармацевтичен съюз? 
- БФС обединява всички практикуващи магистър-фармацевти в България. През тази година празнуваме 10-годишен юбилей на нашата съсловна организация. Фармацевтичната професия е една от така наречените регулирани професии в България и в страните от Европейският съюз. Магистър-фармацевтът не е продавач в бяла престилка, а специалист, чието призвание е да консултира ежедневно пациентите, за да се гарантира тяхното правилно лечение, за да ги предпази от неправилната или прекомерна употреба на лекарствата, от техните странични действия и възможни алергични реакции. 
Трябва да признаем, че пълната либерализация по отношение на модела на собственост и липсата на адекватна регулация при разкриването и функционирането на аптеките след 2007 г. ги превърна от здравно заведение в обект за търговия на дребно с лекарства, подчинена на пазарните принципи и желанието на собствениците за печалба, за сметка на нуждите на пациента. 

Едно от най-големите негативни последствия от този модел е, че рязко се ограничи достъпът до фармацевтични услуги, въпреки огромният брой аптеки, предимно в областните центрове и големите градове на страната. 

Получи се парадокс - страната ни е на трето място по брой аптеки, но на едно от последните по достъп до фармацевтична услуга. В България една аптека обслужва 1800 души, докато в Европа - над 4500 души. Ние 

имаме два пъти и половина повече аптеки, 

отколкото са необходими. Но дори и в София аптеките, които изпълняват целия обем от дейности, са под необходимия минимум. Защото собствениците предпочитат да поддържат дейности, които им носят по-големи печалби, за сметка на други, при които се изискват повече инвестиции в материална база, персонал, обучения, финансов ресурс, като например изготвянето на лекарства в аптеката, денонощно обслужване или предоставяне на скъпоструващи лекарства или медикаменти на военноинвалиди и военнопострадали.

БФС разработи и стартира в началото на 2016 г. уеб платформа “мАптека”. От нея ясно се виждат всички негативни тенденции.  Дори в столицата, където броят на аптеките е 2,5 пъти повече от европейските стандарти и на практика има аптека на всяка пряка, на 100 000 души се пада една аптека с пълния пакет от услуги. За Европейския съюз тази цифра е 22 аптеки, което значи, че 22 пъти по-влошен достъп до услуги има в София, сравнено с европейските страни. А какво да кажем за останалите части от страната ни.  В 7 области - Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Търговище и Ямбол, или общо за над 1 милион души няма нито една аптека, която да изпълнява целия пакет от услуги, предназначени за домашно лечение, които се покриват изцяло или частично от НЗОК.

-Какви законови промени доведоха до този дисбаланс в аптечната мрежа?
- С приемането на България в Европейския съюз се наложи хармонизация на българското лекарствено законодателство с европейското. Така през 2007 г. бе приет Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. Там “аптека” и “аптечна дейност” се замениха с “търговия на дребно с лекарства”. Погрешно се налага становището, че 

ограничаването в модела на собственост 

върху аптеките е в противоречие с принципите на ЕС за свободно движение на стоки и капитали. Това становище впоследствие е опровергано и с решение на Европейския съд. Но при една от промените на Закона под натиска на едрия капитал се позволи на всеки да разкрие аптека. Това заедно с липсата на допълнителни демографски, географски критерии и механизми за държавна регулация при отваряне на аптека държавата абдикира от отговорността да гарантира равномерен достъп до фармацевтична услуга и лекарствена терапия. 



- Как може да се регулира аптечната мрежа?
- Според нас най-добрият начин проблемът да се реши е да се приеме отделен закон за разпространението и достъпа до лекарства. Ще настояваме пред законотворците минимум 50% от собствеността на аптеката да принадлежи на магистър-фармацевт, за да се гарантира балансът между търговските интереси и интереса на пациента. За осигуряване на равномерен достъп до фармацевтични услуги считаме, че е необходимо да се въведат критерии при разкриването на аптека, минимален брой жители, отстояние между аптеките, режим на работа и т.н. 

В над 70% от страните в Европа действат някакви демографски и географски критерии за откриване на аптеки и това осигурява правилно разпределение на аптечната мрежа. А у нас това се смята за ретроградно.   

- Какво е мнението ви за така наречените пръстови отпечатъци, които щяха да са път към бъдещо електронно здравеопазване?
- Не бих казал, че са пътят към електронното здравеопазване. Те трябваше да са вход към досието на пациента като гарантират неговото физическо присъствие. Но за това има и много други методи. Пръстовият отпечатък всъщност е само един евтин за държавата начин за идентификация на пациента, защото няма пластики или други носители, но действителните разходи се прехвърлиха върху лечебните заведения за осигуряване на четци, софтуер и неговата поддръжка и др. Това щеше да сполети и лекарите в доболничната помощ и аптеките. Но пръстовият идентификатор не представлява базата данни, които трябва да са налични за медицинските специалисти. Той би бил само една незначителна частица от електронното здравеопазване. Самият старт на 

системата за чекиране с пръстов отпечатък 

имаше доста проблеми. Тази система и начинът, по който беше въведена, се оспорва в момента и в съда. 

- Какво трябва да се направи, за да има електронно здравеопазване?
- Първото нещо е да се създадат достъпни регистри в машинно четим формат. Подобен регистър например е електронното пациентско досие. Пациентски досиета съществуват под някаква форма в Здравната каса. В тях има информация само за лечението, което се заплаща напълно или частично от НЗОК. Това обаче съвесем не е цялото досие на пациента. В него трябва да има информация за всички проведени прегледи, резултати и изследвания. След електронното досие трябва да се намери програмното решение за електронната рецепта, за това как да комуникират лекарят и фармацевтът, без да се налага пациентът да пренася хартии и връзката да е двупосочна. Необходимо условие за функционирането на електронната рецепта е единната номенклатура на лекарствата. Едно лекарство да се казва навсякъде по веригата по един и същи начин. Това ще улесни генеричната замяна на лекарствата. 

Лекарят може да види кои от предписаните от него медикаменти са изпълнени, кои са заменени с по-евтин генерик съобразно желанието и финансовите възможности на пациента. 
Проблемът е, че има желание, но липсва политическа воля да се въведе електронното здравеопазване. На всички е ясно, че електронното здравеопазване, особено на пациентското досие и на електронната рецепта, ще направи здравната система напълно прозрачна и ще ограничи нерегламентираните практики. Няма европейска държава, в която да не е въведена някаква част от електронното здравеопазване. Дори в Македония съществува електронна рецепта. Румъния я въведе преди няколко години. А в България повече от 10 години се правят неуспешни опити това да се случи. 

Мара КАЛЧЕВА