Той: “Най ме дразнят равносметките, отчетите и анализите. Защо ли? Защото не искам да си давам ясна сметка какво правя! Не искам и да си признавам къде съм сбъркал в преценката си! Зная, че в крайна сметка винаги се оказвам прав!”.

Тя: “Изобщо не искам да знам кое е най-доброто за мен! Искам това, което искам! Точка!  Искам да го видя как се гърчи! Ясно ли е?! И не ме интересува колко е детинско и незряло!”.

Изобщо не подозирах, че двамата клиенти, които консултирах, са двамата участници в една и съща човешка история.

Докато ги слушах, в ума ми кънтеше думата “смирение”, а аз я пропъждах точно толкова напористо, колкото бяха двамата пред мен.

Цялата история, четете в zdrave.to