Някои инфекциозни заболявания се развиват, което води до повторно заразяване на хората с тях. Такъв е случаят със скарлатината.

Съвременната медицина успя да се справи с нея, но преди време тя беше една от основните причини за детската смъртност в западните държави. През последните години има бум на скарлатина във Великобритания и в Североизточна Азия, затова там медиците са нащрек, пише испанският „Ел Конфиденсиал”, цитиран от Труд.

В ново научно изследване, публикувано в списание „Nature Communications”, се обяснява причината за връщането на смъртоносния патоген.

В рамките на проучването учените са анализирали генома на един от бактериалните щамове, предизвиквали болестта. Става въпрос за стрептококи от група А - Streptococcus pyogenes, които отделят токсично съединение, което вреди на човешкия организъм, като най-сериозно от него страдат децата.

През 40-те години на миналия век с появата на антибиотиците медиците на практика успяха да победят това заболяване.

Сега обаче изглежда, че ситуацията се е променила.

След 2011 г. стана очевидно, че можем да се сблъскаме с пандемия – през 2014 г. във Великобритания се появи ново огнище и няколко в различни части на Австралия.

Нивото на заболеваемост нарасна повече от пет пъти, а броят на случаите със скарлатина в света достигна 600 000.

Изследванията на антигените, отделяни от открития в Североизточна Азия доведе до откриването на щам, който позволява на бактериите да проникнат в клетките на гостоприемника по нов и по-хитър начин, което никога досега не се е случвало. Учените смятат, че това се дължи на еволюция на стрептококите.

Според други изследвания, самият бактериален щам се заразява с вирус, наречен бактериофаг, което му дава нови възможности. Токсините попадат в бактерията, когато се зарази с вирус, който съдържа гените на този токсин.

Те позволяват на Streptococcus pyogenes да проникнат в клетките на приемника и затова, вероятно, има по-добри възможности за заразяване, отколкото другите щамове.

Чрез така нареченото хоризонтално пренасяне на гени едноклетъчните микроби успяват бързо и практично да се адаптират към новите условия. Пренесените гени правят възможно проникването на бактериите в тъканите и осигуряват устойчивост към антибиотиците, които биха могли да предотвратят тяхното разпространение.

В момента, благодарение на борбата с пандемията от коронавирус, лекарите успяват да се справят и със спорадичните огнища на скарлатина. Учените не очакват при действащите ограничения да се стигне до епидемия от скарлатина.

Когато мерките за социално дистанциране бъдат отслабени, скарлатината вероятно ще се върне, смятат учените и препоръчват да бъде създадена ваксина срещу това опасно заболяване.