„Категорично по света, а и наблюденията у нас показват, че COVID-19 може да е допълнителен фактор за инсулт, и то при млади хора. Неврологични проблеми се появяват няколко месеца след преболедуване – около два“.

Това каза в интервю началникът на Клиниката по нервни болести в болница „Света Анна“ доц. Росен Калпачки.

Той самият, както и съпругата му, са били заразени с вируса и са оздравели. 

Съветът на доц. Калпачки е да се следи за симптоми като необичайно главоболие и световъртеж. Те са един от сигналите за проблеми с нервната система.

В болница „Света Анна“ установяват също, че по време на пандемията пациенти с инсулт идват със закъснение, а при него е много важно да се реагира бързо, каза още доц. Калпачки.

„Прекарах коронавируса, като при мен болестта премина средно тежко – разказа доц. Калпачки. – Вече съм възстановен. Иначе категорично мога да кажа, че коронавирусът се отразява върху нервната ни система. Тя се засяга както по време на боледуването, така и месеци след това. Започваме да усещаме по-тежките последици няколко месеца след като сме решили, че сме оздравели.

Става дума за това, че последствията започват да се усещат месец-два, след като сме се излекували. Не трябва да се пропускат симптомите. Категорично, бих препоръчал профилактични прегледи на нервната система след прекаран ковид.

Не искаме да плашим хората, но главоболие и световъртеж са типични симптоми.  Те обаче може да са начало на вторични проблеми за нервната ни система. Имаме болни, които имат затруднения в походката например, като вече е несъмнено, че това са последствия от коронавируса. За нещастие, неврологичните усложнения се отразяват и на млади хора, които са прекарали леко коронавируса. Получават се доста инсулти. Трябва да внимават повече хора с високо кръвно, диабет и наднормено тегло.

Проблемът е, че опитът ни с този вирус е изключително  кратък и трудно може да се говори категорично за каквото и да е. От самото начало ни бе ясно, че ни предстои битка и не се излъгахме. Сега знаем неизмеримо повече и продължаваме да научаваме. Но има още много неща. Хората трябва да знаят, че всеки ден лекарите научаваме за тази болест изключително много. Категоричен съм, че лекарите ни се справят изключително добре с вируса.

Реално ние сме спешна клиника и нито за миг работата ни не е намаляла.Най-тежкото и болезненото е обаче, че тези инсулти, на които можем да повлияем, намаляха. Идват хора, които са изпуснали момента. Хората не искат при малко симптоми да влизат в болници, където са по тежко болните. А при инсултите може да се помогне най-добре тогава. Когато пациентът дойде  по-късно, това става по-трудно”.

Доц. Росен Калпачки разказа и за своето хоби и голяма страст – фотографията.

„Снимам от дете. Това ми е хоби, което ме разтоварва – разказа доц. Калпачки. - Така си почивам. Целият процес ми е интерес, защото снимам със стари апарати. Всичките ми апарати са по-стари от мен. В повечето случаи сам си проявявам лентите. Когато нямам време, имам и хора по студиата, които ми помагат. Обичам черно-бялата фотография. Дори не го приемам като фотография, а по-скоро като снимане”.