Това, което ни плаши, е, че това понижаване в заболеваемостта от К-19 у нас в известна степен е колебливо. Така че ако не спазваме мерките, а идващите празници предразполагат към това, може да го прекратим и не дай си Боже да обърнем тенденцията и да започне пак нарастване. Това предупреждение отправи в интервю за "Монитор" главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

- Проф. Кунчев, каква е обстановката в страната, средната заболеваемост, има ли натиск върху лечебните заведения?
През последните две-три седмици в началото плахо, но впоследствие с по-видим темп започна намаляване на заболеваемостта. През последните дни то се отрази и на седмичното изчисление.

Вече средната заболеваемост е под 400 на 100 000, като има области и с 300 на 100 000. Надяваме се тази тенденция да е устойчива и да продължи. Това ще извади България от списъците с най-засегнати държави и съответно ще отмени препоръките да не се пътува до България и различните тестове и карантини на пребиваващите у нас.

Това има пряко отношение към туризма. Така или иначе ние при сегашните данни от миналата седмица сме на 14-о място в ЕС по заболеваемост и на 5-о на Балканите. Това, което ни плаши, е, че това понижаване в известна степен е колебливо.

Така че ако не спазваме мерките, а идващите празници предразполагат към това, може да го прекратим и не дай си Боже да обърнем тенденцията и да започне пак нарастване. Малко по-късно със закъснение от една-две седмици започна да спада и натискът върху болниците. Броят на приетите се движи около 8000, под 800 са приетите в интензивни отделения.

За първи път от началото на третата вълна започна и спад на смъртността. Ние знаем, че търсената медицинска помощ и смъртността имат забавяне след вълната и сега вече го виждаме. С две думи, погледнато в дългосрочна перспектива, данните са оптимистични.

Интересно е, че има една сравнителна таблица в Центъра по контрол на заболеваемостта за европейските страни. Там в сравнение на двата 14-дневни периода за първия и последния има едно общо намаляване в Европа с десет процента на заболеваемостта, а за България е 22. Това е значителна разлика.

Има и страни, където започна и постепенно намаляване на заболеваемостта, така че данните са нееднозначни. Трудно е да се правят прогнози, но все пак с настъпване на лятото става все по-оптимистично ограничаването на вируса, защото това е характерно за респираторните вируси.

Все пак не може да се прави прогноза в далечна перспектива. По-скоро зависи дали ще успеем да постигнем по-добри имунизационни нива и дали ще възникне някъде по света по-сериозно мутирал вирус.

- Кога реално може да се постигне колективен имунитет?
- Когато постигнем 70 процента покритие на населението. Темповете на доставки на ваксини се увеличават двукратно през май и четирикратно през юни. Така че в края на юни ще разполагаме с 5 милиона ваксини, които са повече от достатъчни!

Оттук нататък трябва да поддържаме убеждението в хората, че това е пътят за излизане от кризата. За да не спада интересът към ваксинирането.

- Много хора все още се колебаят да се ваксинират, особено след проблемите с AstraZeneca. Какво ще направите по отношение на тези хора?
- Нормално е да се направи много добра и професионална комуникационна кампания. Щом има страхове, трябва да има и достатъчно информация, почиваща на научни данни, която да убеди хората, че всъщност единственият риск е този да не се имунизираш и да се срещнеш с реалния вирус. Това е рискът.

На мен даже когато гледам данните ми е интересно как така човешката психология не се движи от реалните факти. Истината е, че ако човек срещне вируса и заболее от тежка или средна форма на заболяването, шансът да развие различни тромботични процеси е точно 100 пъти по-голям, отколкото от ваксинация. Въпреки това страхът от ваксината е по-голям, отколкото от реалното заболяване. Пак казвам, няма разумно обяснение на това поведение, но е факт.

- Разрешихте без ограничение да се прилага ваксината на „Янсен“, но продължава да има страхове сред хората. Защо решихте да няма ограничения при „Янсен“, а при АstraZeneca да има?
- Защото това показват данните. Нарочно изчакахме, за да сме сигурни в проучванията, които правят двете агенции - европейската и щатската. От съобщените в Щатите случаи се вижда, че там честотата е по-малко дори и от АstraZeneca, където говорим за 3-4 случая на милион, а там говорим за 1 на милион. Това се равнява на срещаната честота при общата популация при неимунизираните.

- Има ли вероятност тези две ваксини да залежат на склад и какво ще ги правим тогава, ще ги продаваме ли?
- Това е административен въпрос и той ще възникне рано или късно. Ваксините, които бяха договорени за България, са голямо количество. В момента в чужбина реално има много голям интерес към всички видове ваксини, включително и към АstraZeneca, но все пак трябва да достигнем нивото на насищане, да има избор за българските граждани от всички ваксини и чак тогава да мислим за продажба, подаряване и т.н.

- Има ли нови регистрирани случаи на така наречената българска мутация?
- Нe, няма. Очакваме още данни от секвенирането, което се прави в Националния център по заразни и паразитни болести. Тъй като бяха направени проби точно от районите, където бяха изолирани тези два случая. Честно казано, имайки предвид каква е мутацията, дори да се появи това, няма кой знае колко да повлияе на епидемичната обстановка. За момента нямаме нови случаи.

- Имаше много обвинения, че мерките бяха затегнати късно, после, че рано се разхлабват. Според вас като цяло имаше ли грешки по отношение на мерките?
- Не знам защо в общественото пространство успя да се настани това мнение, че „тия не знаят какво правят - отварят - затварят“. Ако гледате политиката в Европа и целия свят, ще видите, че точно такива са всички стъпки, които са предприети. На мен също ми се иска да можеше да се планират нещата, едва ли не да кажем месец напред какво ще правим, но вируса въобще не го интересуват нашите желания и планове, възникват нови щамове.

Видя се, че третата вълна в Европа изцяло се дължи на британския щам, ако не беше той, нямаше да стоят така нещата. Това, което се случва в момента в Индия, крие опасност от възникване на нови щамове, защото там заболеваемостта е чудовищна - за три дена се заразяват един милион души. Циркулирането на вируса при такава заболеваемост дава възможност за възникване на много нови щамове.

- Правилно ли беше разхлабването на мерките преди празниците? Видя се, че по стадионите не се спазват мерките. Все още има голям брой хоспитализирани, ако има скок на заболелите, ще издържи ли системата?
- Точно това наблюдаваме и следим. Единственото нещо, което не искаме да допуснем, е да останат хора без медицинска помощ и без адекватно лечение.

Дори и в най-високите нива на заболеваемост и при трите вълни това не беше допуснато благодарение на огромните усилия на лечебната мрежа и с много добре организираната мрежа на доставки на всичко – на лични предпазни средства, дезинфектанти, ремдесивири, кислород и т.н. Винаги има такава опасност. Аз лично съм много разочарован, направихме жест, те настояваха от месеци наред, че са неоправдани, че трябва да им се даде възможност на открито, че при спазване на мерките риск няма.

Да, така е, но проблемът е, че не се спазват. Там, където има очевидно показуемо неспазване на мерките, ще има и санкционна дейност, но не това е смисълът на нещата – дали ще направим 2, 3, 5 или 10 акта по 300 лева няма никакво значение, ако това се отрази на заболеваемостта и тази добра тенденция се обърне към по-лошо.

- При какъв ръст на болните евентуално се обмисля отново затягане на мерките?
- Тук даже няма нужда да има някакви контролни цифри. По-важно е дали ще продължи тенденцията - дори и бавно, но да спада, или ще започне ново покачване. Ако започне покачване, би следвало да се върнат част от мерките, дори в по-тежка форма.
- Имате ли информация по време на третата вълна колко деца с COVID-19 са преминали през болниците? Има ли сега болни, какво е състоянието им?

- За по-тежко не бих могъл да кажа, но определено британският вариант на вируса значително подмлади заболяването. Значително! Ние имаме данни от всички новозаразени какъв е броят - непрекъснато има определен процент заболели лица под 19 години. Често се чувам с националния консултант проф. Пенка Переновска.

Наблюденията са, че зачестиха като брой и като тежест тези случаи. Не може да се каже, че стана едва ли не детско заболяване, но изводите от първата и втората вълна, че децата са предпазени, всъщност вече не важат.

Не може да се каже и че са най-големите разпространители, но поради това, че се събират големи групи хора. В едно училище се събират по 700-800 деца, тези деца са в затворени пространства и контактуват помежду си много интензивно, знаете механизма на поведение при децата не е както при възрастните, така че в никакъв случай не могат да бъдат изключени като сериозен източник на зараза. Никоя група не може да бъде обвинявана едва ли не като виновник. Всички живеем в общество и се срещаме с други хора.

- Кое беше най-трудното досега в пандемията? В кой момент бяхте най-притеснен и кое ви уплаши истински?
- Най-трудното е неразбирането. Недооценката на тежестта, за съжаление в България е много подходяща почвата за развитие на всякакви теории, лъжи и разпространение на измислици.

Имам чувството, че на нас като нация ни отне най-дълго време да осъзнаем, че това е сериозен проблем, да спрем с отричането на вируса, да спрем с подценяването му и да се държим така, както трябва. За съжаление мисля, че същото ще се получи и с ваксинацията. Докато нации, които по света вече буквално се справят с пандемията, защото достигнаха нива от 70-80% имунизирани, това за нас ще е много трудно.

Източник: "Монитор"