Проф. Тобиас Велте е директор на Клиниката по пулмология към университетската клиника в Хановер, Германия. В интервю за aerzteblatt.de той разкрива защо коронавирусът е толкова смъртоносен и кога можем да се освободим от него. 

С какво Ви изненада новият Коронавирус?

Проф. Велте: В началото сравнявахме новия Коронавирус с вируса на грипа (инфлуенца-вируса). Но той е съвсем различен от него, тъй като засяга предимно епитела на дихателните пътища. Инфлуенца вирусът разрушава епитела на дихателната система, причинява бронхит, алвеолит и разрушаване на епителната бариера.

За разлика от него SARS-CoV-2 също първоначално атакува епитела на дихателната система, но я уврежда малко, след което се разпространява в кръвното русло, където уврежда ендотелните клетки на кръвоносните съдове – и досега това не сме наблюдавали при нито един друг причинител.

В резултат, ендотелната бариера се разрушава. За разлика от грипа, новият коронавирус атакува, така да се каже, от другата страна. SARS-CoV-2 е добър пример за това, че няма нищо по-несигурно от вчерашното познание, защото всеки ден научаваме нещо ново.

Какво научихме досега за хода и лечението на болестта COVID-19?

Проф. Велте: Това което знаем е, че заболяването протича в две фази. Първоначалната, вирусна фаза, продължава до 10-я, може би и до 14-я ден. През този период преди всичко количеството на вируса има роля.

Една от причините, поради която вярваме, че смъртността сред болните е намаляла, в сравнение през месеците Март и Април, е че благодарение на задължителните маски се предава по-малко количество вирус, в резултат на което, заболелите като цяло имат по-малко вирусно натоварване, какъвто беше случаят през пролетта.

По време на вирусната фаза е целесъобразно приложението на противовирусен медикамент, например Ремдесивир или терапия с антитела, насочени срещу вируса, каквато е получил американският президент.

По време на втората фаза, в резултат на имунната реакция на организма, се стига до свръхвъзпаление. В този период, след 10-14 дни, вирусът има второстепенно значение. Лечението вече не е съсредоточено върху прилагането на антивирусен, а противовъзпалителен препарат. Най-добре изследваната и единствената субстанция, която до този момент е показала действие в тази ситуация, е Кортизонът.

Допринесе ли опитът от пролетта за добиването на нови познания по отношение на обдишването на тежко болни Ковид-19-пациенти?

Проф. Велте: Начинът, по който обдишваме пациентите се промени. В началото изхождахме от това, чe вирусът наподобява грипния вирус. Грипът е също заболяване, при което се намалява еластичността на белия дроб и при който обдишването се осъществява с покачване на налягането.

Но при Ковид е по-различно – вирусът първоначално уврежда ендотела и води до тромбозиране, ето защо обдишване с повишено налягане е безсмислено.

Поради това сме преминали от класическата вентилация при остър респираторен дистрес синдром, към тип механична вентилация, която е по-подходяща за COVID-19 и междувременно се е доказала: с ниско налягане – т.е. щадяща вентилация – и умерен PEEP (б.а. позитивно крайно експираторно налягане).

И тъй като ендотелната бариера е толкова нарушена, че течността навлиза в белодробната тъкан, вентилацията се извършва в легнало положение по корем, защото при тази позиция се подобрява обменът на газове в белия дроб (б.а. кислород и въглероден диоксид). Също така подобреният метод на вентилация оказва и благоприятен ефект върху смъртността.

При много пациенти обаче симптомите не завършват с излекуването. Какво знаете за последиците от инфекцията със SARS–CoV-2?

Проф. Велте: Много от преболедувалите продължават да имат симптоми дълго след действителното вирусно заболяване.

То може да причини трайно увреждане на органите, особено фиброзиращи белодробни заболявания (б.а. прорастване на съединителна тъкан), но e описанo и продължително възпаление на миокарда (б.а. сърдечния мускул).

Много по-чест от органните прояви обаче е синдромът на хроничната умората, Фатиг-Синдромът, който освен обща отпадналост, нетрудоспособност, бързо изтощение и неспособност за натоварване, включва и неврокогнитивни нарушения, като често забравяне и смущения в концентрацията.

Синдромът след преболедуване от COVID-19, т.нар. Пост-Ковид-Синдром, е необичаен. Не сме виждали такъв при нито един друг вирус, не и в тези размери, какъвто е случаят при COVID-19. Особеното тук е, че той засяга не само тежко болни пациенти, но и относително леко заболели и по-млади пациенти.

Причините все още не са напълно изяснени. Но ние знаем, че SARS-CoV-2 предизвиква защитна реакция, която се осъществява от лимфоцитите в организма. От данни от 300 пациенти с Пост-Ковид-Синдром, изведохме хипотезата, че при тях лимфоцитната система не се нормализира за дълъг период от време.

Ще изчезне ли SARS-CoV-2 или ще е остане сред населението, както е при сезонния грип?

Проф. Велте: Много е трудно да се предскаже. Обикновено тези пандемии изчезват. В историята на практика не е имало вирусна пандемия, която да е останала. Повечето вирусни пандемии продължават две до три години.

Основната причина за това е биологична природа на вируса: Вирусите се адаптират към гостоприемника, а гостоприемникът – в този случай ние – се адаптира към вируса. SARS-CoV-2 почти не е мутирал от Декември 2019 г., но съществува и възможността да се приспособим по-добре към вируса, като изграждаме по-добри защитни механизми към него, дори при минимален, неболестотворен, контакт с него.

Междувременно трябва да се научим да живеем с вируса и на първо място да се придържаме към познатите предпазни мерки.

Ваксината също ще помогне, но не бива да сме прекалено оптимистични за нея. Защото преди следващата пролет, може би едва чак лятото, от научна гледна точка, може да се очаква ваксина.

Източник: medicalnews.bg