Икономическите ефекти на пандемията от COVID-19 тепърва ще бъдат изследвани, но вече могат да се направят първите груби калкулации.

Последният шестмесечен доклад на Световната банка за състоянието на глобалната икономика е добра отправна точка, пише The Economist.

Според институцията световният брутен вътрешен продукт се е свил с 4.2% през 2020 г. - понижение, което е сравнимо единствено с епохата на Голямата депресия и двете световни войни.

Но дори и тази оценка е занижена, защото измерва спада спрямо равнището, на което беше икономиката преди избухването на пандемията, а не спрямо това, на което би се намирала, ако вирусът изобщо не се беше разпространил.

За да се изчисли този по-общ ефект, трябва да се направи предположение за това с колко би нараснал световният БВП при отсъствието на COVID-19. За целта изданието припомня прогнозата на Световната банка отпреди година, когато светът все още нямаше представа какво го чака.

Тогава очакванията бяха за ръст на глобалната икономика с 2.5% през 2020 г. до 86 трилиона долара. От тази гледна точка, загубите и "пропуснатите ползи" за последните 12 месеца достигат 6.6% от БВП, което се равнява на около 5.6 трилиона долара.

Според прогнозите на Световната банка през 2021 г. ще станем свидетели на сравнително бързо икономическо възстановяване, подпомогнато от масовото разпространение на ваксините срещу COVID-19.

Но дори тези оптимистични предвиждания да се сбъднат и да не се стигне до нови сътресения, глобалният БВП през 2021 г. ще остане с 5.3% под нивата, на които се очакваше да бъде по това време, според оценките отпреди година.

С други думи, това означава още загуби на стойност около 4.7 трилиона долара.

Ако се съберат негативните ефекти от миналата и предстоящата година, то общият резултат би достигнал 10.3 трилиона долара. Това са стоки и услуги, които светът можеше да произведе, ако беше останал незасегнат от пандемията.

Това, меко казано, е едно огромно число, пише още The Economist. Само САЩ и Китай могат да се похвалят с БВП от над 10 трилиона долара. Има 153 други държави, чиито икономики, взети заедно, не могат да надхвърлят тази сума (по данни от 2019 г).

Ако тези 10.3 трилиона долара се конвертират по сегашния валутен курс, отчитайки ефектите на инфлацията (тъй като в прогнозите си Световната банка използва курсовете и цените от 2010 г.), с тях ще могат да се "купят" десетте най-големи компании в света, включително Amazon, Apple и Saudi Aramco. Една десета от тези средства биха били достатъчни за покупката на всички имоти в Ню Йорк.

От натрупаните в резултат на пандемията загуби до този момент 2 трилиона се падат на Европа. В САЩ негативните икономически ефекти възлизат на 1.7 трилиона долара. От развиващите се държави най-сериозно е засегната Индия (около 950 милиарда долара), тъй като прогнозата на Световната банка за нейната икономика през 2021 г. е доста песимистична.

Китай, чиято икономика по принцип е много по-голяма от индийската, ще понесе загуби от 680 милиарда долара.

Но дори и тези колосални суми на практика подценяват реалните ефекти от пандемията, тъй като те няма да бъдат ограничени само до 2020 и 2021 г., пише още изданието. Според Световната банка глобалният БВП през 2022 г. ще остане с 4.4% по-нисък, в сравнение с прогнозираните равнища отпреди пандемията. 

Щетите, нанесени на инвестиционната среда, човешкия капитал и икономическия потенциал, ще бъдат дългосрочни. Освен това експертите на институцията изразяват откритото си притеснение от факта, че правителствата и компаниите натрупаха огромни количества дълг, за да се справят с последствията от кризата, предизвикана от COVID-19.

Има и още един фактор, който води до занижаване на реалните загуби. Ако пандемията изобщо не се беше случвала, световният БВП не само щеше да е по-висок, но и структурата му щеше да е много по-различна.

Вместо маски, тестове, ваксини, видеоконференции и куриерски услуги, световната икономика щеше да произвежда други неща.

И точно заради изключително тежките поражения, които пандемията нанася върху обществото и икономиката, си струва да бъдат отделяни огромни ресурси за нейното ограничаване и овладяване, пише още изданието.