През цялата история ваксините са били прилагани на различни места по тялото – бедрото, корема, седалището, пише Дарик.

В САЩ се изпробва назална ваксинация срещу грипа, а в Куба работят по разработването и на такава ваксина срещу COVID-19, което е облекчение за хората, които не искат да гледат иглите на спринцовките.

„Броят на хората, които се страхуват от инжекция, или тези, които нямат достъп до клиника, където да ги инжектират, е много висок, и с тези нови форми достъпът до ваксини би бил гарантиран на хиляди хора без нужда от лекар“, уверява пред BBC Mundo епидемиологът Рене Нахера.

В момента обаче инжекциите в ръката са много широко разпространени, особено за препаратите за борба с COVID-19. Това е най-подходящо както от физиологични, така и от практически съображения, обяснява Нахера, който е и редактор на образователния сайт „История на ваксините“ на Медицинската колегия на Филаделфия.

Наличие на имунни клетки в мускулите

Нахера уверява, че някои ваксини, като тези срещу коронавируса, трябва да се прилагат на места, където има голямо количество тъкан или мускули, които позволяват активирането на антитела срещу болестта, срещу която се борят.

„В мускула има много кръвоносни съдове, много кръв и това означава, че има по-голямо присъствие на имунни клетки.

Те са клетките, които да приемат ваксините – било иРНК, в случая с препаратите на Moderna или Pfizer, или посредством адоновирус, в случая с ваксината на Johnson & Johnson, за да отидат в клетката, където са необходими“, добавя той. Нещо подобно се случва и с китайските ваксини Sinovac и руските “Спутник V”.

„Коронавирусната ваксина се стреми да събуди Т-клетките и В-клетките, които атакуват вируса. Тези клетки са като войници, които са в крепостта си и чакат повикването, а крепостта, в която се намират, са предимно мускулите”, изтъква Нахера.

Експертът твърди, че директното инжектиране в кръвта не би било ефективно, тъй като там няма нужното количество клетки, както в мускулите. А кръвната течност може бързо да разрежда някои компоненти на ваксината.

Обяснението на експерта е подкрепено от проучване, публикувано в списанието на Националната медицинска библиотека на САЩ, което показва, че прилагането на дозите в делтовидния мускул (около раменната става) "оптимизира имуногенността (активиране на имунния отговор) на ваксината" и "минимизира неблагоприятните реакции на мястото на инжектиране”.

Освен това изследването показва, че прилагането на ваксината в области без мускули, прави присъствието на антитела в кръвта значително по-ниско и води до "по-бързо намаляване на отговора на антителата".

А може ли да се приложи ваксината и в други части на тялото, богати на мускули, като седалището или бедрата. При възрастните, изтъква Нахера, понякога се прилагат ваксини в задните части, но той не го препоръчва „защото понякога имат мастна тъкан, което прави ваксината по-малко ефективна“.

Накрая, епидемиологът посочва, че предмишницата е и по-практична и може да ускори кампаниите за ваксинация, тъй като хората не трябва да се събличат, за да бъдат ваксинирани.