Много болници в момента се намират в реален фалит, но продължават да функционират. Ако те бъдат задължени да увеличат заплатите на персонала обаче, всяка четвърта ще бъде изправена пред сериозен риск от закриване. Това заявиха пред „Телеграф“ Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници, и Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация.

Поводът за коментара им е решението на Върховния административен съд (ВАС), с което се спира изпълнението на част от текстовете в анекса към Националния рамков договор (НРД). Става дума за допълнението, в което месечните суми, заплащани от здравната каса на лечебните заведения, се обвързват с размера на основните възнаграждения на медицинските специалисти по КТД.

С други думи според отменените текстове, ако болниците не осигурят увеличение на заплатите, каквото е записано в Колективния трудов договор, те ще получават по-малко пари за медицински дейности. Болничните сдружения внесоха жалба във ВАС срещу това и тричленен състав я уважи, като отмени въпросните текстове в анекса. От Министерството на здравеопазването обаче коментираха пред „Телеграф“, че ще обжалват пред петчленен състав. 

Решение

„Ние бяхме сигурни, че ВАС ще отмени тези текстове. Продължаваме да вярваме, че същото решение ще вземе и петчленния състав, защото аргументите на съда са неоспорими. Ако обаче влезем в хипотезата, че това решение не бъде потвърдено и текстовете останат в сила, то тогава със сигурност ще станем свидетели на фалити. 25-30% от общинските и областните болници ще бъдат изправени пред реален риск“, коментира Красимир Грудев.

По думите му и в момента има лечебни заведения, които са във фактически фалит заради непокрити задължения, но това се прикрива чрез субсидии и така те продължават да функционират. 

В случай че окончателното решение на ВАС е текстовете от анекса да останат в сила, от 1 август болниците ще трябва да изплащат по-високи основни заплати. Ако те не могат, ще получават по-малко пари по клинични пътеки, докато не вдигнат възнагражденията. Това обаче ще докара някои лечебни заведения до невъзможност да работят.

Несправедливо

„Увеличението на клиничните пътеки е средно 25%, а увеличението на бюджетите е около 20%. В същото време в момента болниците харчат между 60 и 100% от бюджетите си за заплати, а в някои общински този процент е дори 120 и оцеляват единствено със субсидии.

От нас обаче се иска да увеличим заплатите на персонала със средно 50%, поне що се отнася до медицинските сестри, които работят масово за 800-900 лв. на месец. Разбирате ли аритметиката“, коментира Грудев (виж карето).

Според председателя на Националното сдружение на частните болници, ако при това положение остане и заложеното увеличение на заплатите, първата стъпка ще е да бъдат премахнати т.нар. ДМС или допълнителното материално стимулиране.

„Това обаче е проблем, защото чрез него се стимулират служителите, които работят повече и по-добре. А с това увеличение на заплатите те ще трябва да получават колкото всички останали, включително и онези, които работят по-малко. Това е несправедливо“, обяснява още Красимир Грудев.

Проблем

Той алармира, че има и друг проблем в анекса, който кара болниците да връщат получените пари по време на COVID пандемията.

„Става въпрос за парите, които болниците получава за т.нар. неблагоприятни условия на работа. По време на пандемията заради много фактори, включително и преустановяване на плановия прием, беше прието болниците да получават до 85% дори и да не са успели да ги заработят. Сега обаче касата отказва да заплаща надлимитната дейност, като де факто си приспада от COVID парите.

Ето например моят бюджет е 203 229 лв., но аз съм декларирал извършена дейност за 245 640 лв. По старите правила тази разлика като надлимитна дейност можех да я прехвърля за следващия месец и ако не достигна лимита си, да получа тези пари. Сега обаче фактурата ми за месец май започва с минус 42 411 лв., като се посочва, че това е „сума за възстановяване по реда на Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК“. С други думи тези пари отиват за покриването на онези суми, които аз съм взел по време на пандемията. Ето затова протестираме. Хората не го знаят, а трябва да го знаят. Защото другите бизнеси си получаваха пари по мярката 60/40 и сега никой не иска от тях да ги върнат“, казва още Грудев.

Токът скочил 2,5 пъти, кислородът между 3 и 5 пъти

Председателят на Националното сдружение на частните болници Красимир Грудев е собственик на МБАЛ „Тримонциум”.

Той дава пример как се е отразила инфлацията в неговото лечебно заведение.

„Години наред аз съм плащал при стандартните цени на тока 8000 лв. сметка. Болницата ми не е голяма, не е голям и разходът. Сега при новите цени в Пловдивския регион увеличението е 2 пъти и половина и моите фактури вече са по 20 000 лв. Държавата ми компенсира 4 хил. лв. от тях, но аз продължавам да плащам двойна сметка, вместо 8 – 16 хиляди лева. Кислородът скочи между 3 и 5 пъти, лекарствата и храната също, макар и с по-малко“, казва Грудев.