"Правителство няма да има. Но театралната пиеса, че се водят преговори, си я бива" - тази тежка прогноза направи журналистката Калина Андролова.

Ето какво още сподели тя в личния си фейсбук профил за политическата ситуация в България:

"Аха и гражданите да повярват. Въпреки че орел, рак и щука трудно могат да обядват заедно.

Чакаме. Първо чакахме Тръмп, но още не е ясно как той практически ще действа у нас. Чакаме изборите в Германия, за да видим дали „Алтернатива за Германия“ ще участва във властта.

Изобщо чакаме някой отвън да ни каже какво да правим, по коя линия да се строим. Но пък чакаме в обстановка, изпълнена с добри възможности за извлачване и кражби.

Властта е безотговорна и отсъстваща, напълно несъстоятелна! Властта е в плътна симбиоза с „бизнес-посредници-за-усвояване-на-държавните-ресурси“, специализирали се в оплячкосването. Когато властта е слаба и клатеща се, крадливият бизнес взема връх и алчността става арогантна и неконтролируема.

Само тези три-четири години са доказателство, че партийната множественост и роенето на проксита поражда безотговорност и стимулира алчността и корупцията до убийствени размери.

Има опасност от енергетиката ни да остане само спомен, че сме имали някога енергетика.

Въпросът защо държавността и политическите институции са толкова слаби у нас извиква многообразни отговори. Вместо властта да изгражда модерна държава, която да осигурява необходимите публични блага за населението като добра система на здравеопазване, качествени пътища, енергийна сигурност, добри училища, предсказуем икономически климат и т.н., дейността на всички правителства у нас се свежда до кражби и преразпределяне на заграбеното сред избрани членове на върхушката.

По този начин държавата е лишена от технически капацитет да прилага върховенството на правото. И това е факт, извън всякакво съмнение.

Големият проблем е, че точно както и в Африка, подобна организация на обществото не пречи кой знае колко на метрополията да поставя задачи, а тъкмо обратното – корупцията създава зависимости, които позволяват контрол, а също така и безогледно източване на ресурс в разрез с националния интерес.

В задачата се пита защо бедното население не може да заяви своите права да не бъде ограбвано?! Отговорът е: защото вертикалните клиентелистки мрежи, които разпределят минимални средства към бедните слоеве от обществото, осигуряват постоянна електорална подкрепа, която е достатъчна за възпроизводство.

А когато недоволството се повиши до точка на кипене, то се разроява и разделя хоризонтално, а водачите му се пускат на софрата да хапнат, че ситостта създава уют и мързел, намалява войнствеността, а излишъците както и повишаващото се самомнение от парите и възможностите тотално деградират появилите се „борци за справедливост“.

Спирам дотук, защото за балканския посткомунистически клиентелизъм могат да се напишат трактати. Той има своя специфика.

Но тези дни гледах как водещата на БНТ се притеснява, че Харалан нарича ПП „дивачета“. Били депутати, не можело така да се наричат.

А като си спомня колко пъти ГЕРБ бяха наричани по всякакви обидни начини от ПП, но това беше приемливо?! Що ли?!

Борбата на глобалистите за място на софрата в нашенския модел се оказа неефективна, независимо че са имали и добри дни някога във властта. Тя е неефективна, защото е фалшива, защото локалният имунитет и инстинкт за оцеляване надиграват световната им машина. Защото изборите им на лидери са несъстоятелни, защото корупцията е по-резултатна от идеологията.

Или по-точно, защото идеологията е само трасе, по което рационално се движат парите. Идеологията не е за справедливост, тя е за пари, за по-добър дял, за друго разпределение.

ПП се провалиха на фона на всички предимства, които имаха. Защото са без стратегия, защото са инати, защото нямат обективна представа за себе си и възможностите си, защото разчитат само на подкрепа от външни покровители, защото в крайна сметка са глупави и алчни в политическите игри, и защото нямат за цел ПРОМЯНА, а имат за цел – да вземат по нещо.

Те имаха възможност да покажат какво искат да направят и въведоха държавата в катастрофа. Отначало си мислех, че е обикновена некадърност, но постепенно става ясно, че стимулацията на пълен хаос е нарочен принос.

Така че те не са просто „дивачета“, а самовлюбени глупаци, употребени рефлективно от по-умни от тях за сложните цели на преразпределянето на контрола".