След вече 3 месеца хората са достатъчно добре информирани как да постъпват. Мисля, че най-важното е всеки един от нас да изгради у себе си достатъчна здравна култура, за да се опази. 

Това заяви в ефира на Нова телевизия вирусологът проф. Радостина Александрова.

"Вирусът все още го има, пандемията не е загаснала. Трябва да внимаваме. Дали е втора вълна или опашка, не е толкова важно – вирусът е тук и ние трябва да се съобразяваме с това, подчерта тя.

"Доц. Кунчева каза, че започва да се увеличава броят на хората, които боледуват по-леко. Още от самото начало се надявам, че този вирус ще отхлаби хватката около нас. Въпросът е, че никой не знае колко време ще е нужно за това", каза тя. 

"Принципно хората, които карат заразата по-леко, са много по-заразни. Така започва и най-голямото огнище на MERS например", припомня Александрова.
 

"Огромно значение има поведението на всеки човек. Примерно в Илинойс първата диагностицирана жена с коронавирус, пристигнала от Ухан, не е инфектирала никого. Тя не е била изолирана", посочи тя. 

"5 години след историята с MERS в Сеул, тримата суперразпрострфанители, фигурират като пациенти под номера. Трудно е да се търсят общите неща между тези случаи, за да се разбере кое предразполага към появата на такива явления", заяви вирусологът. 

"При коронавируса имунитетът не се знае колко дълъг може да бъде. Едрата шарка например е изкоренена. В същото време има вируси, които създават имунитет само в рамките на няколко месеца, година, две или три. Имунитетът има и друга страна - не можем да говорим само за антитела. Това е като да ходим само на един крак", смята тя.

По думите й има коронавируси, които предизвикват много големи щети върху животните. "Не може да се отговори и колко трайна би била ваксината", каза Александрова. 

"Ако търсим една от причините, е интересно да се каже, че различните хора реагират по различен начин. Защо децата реагират по един начин, а възрастните по друг? Няма категоричен отговор", смята експертката. 

"Детската имунна система все пак е много по-гъвкава и ефективна", добавя тя. 

"В науката винаги има едно "но". Това е изречението за разказ на Чехов - започваш изречението, слагаш запетая и после едно "но"", каза тя. 

"Антителата все пак са много полезни. Срещу вирусите се образуват и т.нар неутрализиращите антитела. Има и други, които са просто маркер, че е премината такава инфекция", обясни Александрова. 

"България разполага с великолепни лекари. Лечението със стволови клетки облекчава заболяването и цитокиновата буря. Допуска се, че ствловите клетки могат да помогнат и на белия дроб.", заяви вирусологът и добави, че все пак има огромна разлика между това лечение и това с кръвна плазма. 

По думите й няма как да се направи ваксина от стволовите клетки, те могат да се прилагат само при хора, които вече са болни от коронаивурс.