Надеждата е да вървим към т.нар. панкоронавирусни лекарства и ваксини. Това каза днес в Плевен проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките.

Тя участва като модератор в професионална дискусия за комуникацията с пациенти и ползата от ваксинацията срещу COVID-19, на която домакин е Медицинският университет. 

Според проф. Александрова ни чакат поне още три предизвикателства по отношение на COVID-19. Първото е, че вирусът ще си остане сред нас, така че ние на практика трябва да докажем, че можем да живеем с него.

Със сигурност много хора ще се питат всяка година дали трябва или не да се ваксинират. Второто е, че ще бъдем изправени пред предизвикателствата на т.нар. постковид и третото е, че това е третият нов коронавирус от 2002 г. насам, а когато е имало три, винаги вратата може да е отворена и за четвърти. 

"По отношение на COVID-19 вече имаме достатъчно много инструменти - поставени са огромен брой ваксини, повече от 10 милиарда, огромен брой хора са боледували и са се срещали с вируса, много опит натрупахме, доста знания имаме, но мозайката все още не е пълна", добави проф. Александрова.

Според нея с лекарствата, които идват, и с усъвършенстваните ваксини, "полека това ще се превърне в история, но е важно да сме си направили изводите, за да продължим напред".

Проф. Александрова е категорична, че трябва да се върви към персонализираната медицина, защото това е възможността най-подходящото лекарство и най-подходящата ваксина да бъдат доведени до най-подходящия за тях човек, при който те ще имат най-добър ефект.

В отговор на въпрос кога ще има ефективно лекарство срещу COVID-19 проф. Александрова обясни, че създаването на антивирусни лекарства не е толкова просто. "Вирусите са едно, когато са извън клетките, там те са уязвими, но влязат ли в клетката, те се възползват изцяло от инфраструктурата й, така че могат да използват всичко, което им е необходимо, за да създадат бъдещо потомство".

По думите на специалиста вирусите са уникални и много мощни копирни машини, които за часове произвеждат милиони копия, а те на свой ред техни милиони копия. "Много тънкият момент е да намерим онази Ахилесова пета на вируса, която, ако бъде атакувана, ще попречи на вируса да се размножава, но да не пречи на нормалните структури в човешкия организъм", подчерта проф. Александрова. 

Дискусията днес в Плевен е част от национална програма, която ще се осъществява във всички 28 области на страната. Организира се от фондация "Астра Форум", съвместно с националните представителства на Световната здравна организация и Уницеф за България и със съдействието на Министерство на здравеопазването и Българския лекарски съюз, предаде БТА.