"През лятото имаме повишение на острите гастроентерити и ентероколити. При гастроентеритите водещи симптоми са гадене и повръщане, а при ентероколитите водещ е диарийния синдром, много често съпроводен и с температура.

Това са заболявания, при които отчитаме повишение в последните седмици и то стабилно повишение - с около 20%-30% на седмична база. За последната седмица имаме 300 такива регистрирани случая, а за нерегистрираните никой не може да прецени", това заяви проф. д-р Ива Христова, директор на Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)

"Причина за тях са както бактерии, така и вируси. Може би основният дял е на бактериите предвид топлото време, което благоприятства тяхното развитие", добави проф. Христова, цитирана от БГНЕС. По думите й тези заболявания се предават по фекално-орален път, т.е болният човек най-често заразява с ръцете си.

"Заразява повърхности, храни, дори вода и като превенция е важно да поддържаме висока лична хигиена", препоръча тя. Проф. Христова обясни, че трябва да наблегнем върху често миене на ръцете с топла вода и сапун, да мием плодовете и зеленчуците, както и да избягваме да пипаме устата си.

"Като имаме предвид, че салмонелите са в продукти от животински произход – месо, мляко, яйца, е важно тези продукти да са добре термично обработени и да се съхраняват при хладилни условия", обясни тя.

"За мен проблемът с нарасналия брои случаи лятото е свързан с почивките, с по-релаксираното ни поведение, при което първо консумираме храна с немити ръце навън, и, второ, не винаги храната я съхраняваме в правилните условия", смята тя.

Според нея не бива да се пропуска и голямата група вирусни чревни заболявания, които също се предават по фекално-орален път. "Тук няма група вируси, които да се предават чрез месото, и вирусите като цяло са по-неустойчиви на факторите на външната среда от бактериите, но ентеровирусите са сред най-устойчивите вируси", поясни проф. Христова.

Тя коментира и как влияят промените на климата, увеличаването на летния сезон, както и промяната на хранителните ни навици върху разпространението на инфекциозните болести. Проф. Христова подчерта, че по начало ентеровирусите и чревните бактерии са устойчиви и обясни, че тези фактори оказват влияние върху тяхната преживяемост във външната среда, защото топлото време е подходяща среда за тяхното развитие.

"Това вдига риска от заразяване на други хора, защото времевият прозорец, в който може да се осъществи заразяването, е по-дълъг", каза тя.

Според нея много от инфекциозните заболявания са били "на минимум" по време на Ковид-пандемията заради рестриктивните мерки, и е естествено при отпадането на тези мерки и ограничения, те да се завърнат в техните предишни нива.

"По отношение специално на морбили за България все още не е проблем, но е проблем глобално намаляващото ваксинационно ниво сред децата", посочи тя и обясни, че причината за това е факта, че морбили е много силно контагиозно заболяване. Проф. Христова даде пример с това, че когато има болно дете в детския колектив, шансът да зарази почти всички останали е много голям.

"Предвид този контагиозен индекс, който е много висок при морбили трябва да се поддържа много високо ниво на имунизационно покритие – над 90%-95%", отбеляза тя и добави, че от СЗО са алармирали, че глобално нивото на ваксинация е спаднало, и това може да доведе до огромни епидемични взривове.

"За нашата страна в последната година имаме известно повишение на това твърде спаднало ниво на ваксинирани деца, но все още не е достатъчно и има възможност за поява на епидемичен взрив, какъвто към момента не се наблюдава. В момента имаме варицела и скарлатина, но случаите намаляват с всяка изминала седмица", успокои тя.

Проф. Христова обясни, че новият щам на COVID е разновидност на XBB 1.5 подвид на Омикрон. "Като такъв, симптомите, които причинява, са тези, които наблюдавахме при Омикрон – доста по-леко протичане със засягане предимно на горни дихателни пътища, без дихателна недостатъчност и без тежките пневмонии", обясни тя и уточни, че в България стойностите на заболеваемост са ниски, но с тенденция към повишаване.

COVID взе жертва у нас, но...

"Не се очаква сериозна вълна, защото не се касае за нов вариант, но ще имаме известно повишаване на случаите", поясни тя.

Тя коментира, че няма статистика за това колко души са ухапани от кърлежи, но от друга страна се води регистър на заболяванията, които се предават при ухапване от тези животни. "Лаймската болест е най-честото предавано с кърлежи заболяване в нашата страна, следвана от Марсилската треска, която е характерна само за Южна България, докато Лаймската болест за цялата страна.

За предотвратяване на заболяванията кърлежът трябва да се свали максимално бързо в първите часове, така че да няма възможност да предаде инфекцията. За тази цел много бързо трябва да се търси медицинска помощ, за да се свали кърлежа цял", обясни тя и напомни, че е ключово при премахването на кърлежа е хоботчето на кърлежа да бъде извадено, защото именно в него е и заразата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук