PCR и антигенните тестове по никакъв начин не са еднакви. PCR тестовете са много по-чувствителни и специфични, затова и бяха използвани като златен стандарт досега и бяха единствените, на които се разчиташе.

Последното поколение антигенни тестове вече са с над 90% чувствителност, показват едно доста високо ниво, на което ние можем да се доверим, обясни пред БНТ проф. Ива Христова, зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Положителният резултат от антигенен тест, особено при наличие и на симптоми, е надежден резултат за коронавирус, категорична е проф. Христова.

При PCR теста първо се отделя РНК от пробата и това отнема повече от час, сумарно трябват няколко часа, затова толкова се бавят резултатите. Антигенният тест почива на реакция, която се появява в първите няколко минути и затова и резултатите са много по-бързи, обясни още специалистът.

При всички случаи, след признаването на антигенните тестове статистката ще се повиши, но едва ли случаите ще са взривоопасно много, смята проф. Христова.

"Мерките дадоха резултат. Те трябва да продължат, ако искаме кривата на разпространението трайно да тръгне надолу, съобщи още специалистът.

"Ваксината ще иска време, за да може широко да се обхване населението. Пак ще трябва елементарните хигиенни мерки да спазваме.

Мисля, че процентът от желаещи да си сложат ваксината ще нарасне поне до 50%", прогнозира тя. 

„От ваксините има огромен смисъл. От една страна, за да спрем разпространението. Има смисъл и за конкретния човек – да се предпази от тежко заболяване, от тежки усложнения и да живее по-нормално.

Ваксината ще ни предпазва между 6 и 12 месеца. Но дори и да се налага след година пак да си слагаме, си заслужава”, посочи тя.

"Ако нямаше мерки и ваксина, пикът щеше да е януари-февруари. С едно леко покачване с антигенните тестове, това ще е платото, което ще задържим”, прогнозира специалистът.

„Очаквам ново разпространение на вируса. Той ще продължи да циркулира, докато не предприемем мерки за разпространението му”, заяви проф. Христова.