"Очаква ни спокойно лято що се касае за разпространението на коронавируса, но ще има скок на заразените през есента", това предупреждение отправи директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.

Тя обаче направи и едно предупреждение - грипът още е тук.

Ето какво още заяви проф. Христова е интервю за "Телеграф":

- Проф. Христова, преди време заявихте, че след април очаквате ковид вълната да приключи и че ще ни предстоят няколко спокойни месеца. Така ли се оказа наистина?

- Така се оказа. По отношение на ковид вълната в момента сме в края на петата вълна. Всъщност всяка вълна бе породена от нов вариант.

Слава Богу, сега нямаме друг, макар че се разслоиха подварианти в Омикрон и от тях се очакват следващите проблеми. Но още когато се открои вторият подвариант, се прогнозираше повишаване на броя на заразените, но то не беше голямо. А и засега у нас имаме само първи и втори подвариант, друг не е доказан.

Така че ковид вълната върви към затихване. Очакваме и спокойно лято, в най-общи линии, но през есента отново повишаване на заболеваемостта. 

- Само че в същото време има драстичен спад в броя на изследванията, това не е ли проблем? Не се ли изправяме пред скрита заболеваемост?

- Така е. Трябва да имаме предвид и това, защото е проблем. Означава наистина, че има скрита заболеваемост, съответно и по-широко разпространение от това, че не се дефинират тези случаи. Най-вероятно не се и ограничават, карантинират. Но като цяло вървим към успокоение.

Вече имаме заболяемост под 70 на 100 000 население на 14-дневна база, а това вече е близо до най-ниските стойности досега. 

- Това означава ли, че вече имаме колективен имунитет?

- Колективният имунитет при ковид е нещо много относително. По принцип самото понятие означава напрегнат имунитет на населението, който не допуска заболяване. Докато при ковид на практика това трудно може да се изгради, защото постепенно намалява този имунитет. Трябва да се подсилва, в противен случай ще се разболеем отново.

И понеже има динамика във времето, тъй като не сме всички едновременно болни и ваксинирани, то е трудно да се осъществи такъв колективен имунитет. Ясно е обаче, че вирусът мутира към вариант, който се разпространява по-широко, но пък протича по-леко. В този ред на мисли вече нямаме голямо заемане на болнични легла от тежко болни.

Затова мога да кажа, че клиничната сила на заболяването категорично отслабва. Дори в световен мащаб спадна много смъртността. Ако до края на октомври имахме 250 милиона заразени в света, сега са 520 милиона, което е двойно увеличение. В същото време при смъртните случаи има ръст само с 25%. Вярно е, че не можем да сме сигурни как ще се промени вирусът, но засега върви към отслабване.

- Но есента отново очаквате ръст на заразените, така ли?

- При всички случаи такъв ще има късната есен - от октомври. Тогава ще има отново повишение на случаите, защото на първо място имунитетът ни ще понамалее за тези месеци. Второ - този вирус е все пак по-активен през есенно-зимния сезон, подобно на другите вируси, причиняващи остри респираторни заболявания.

- Не ви ли притеснява обаче, че престанахме да спазваме мерките още след отпадане на извънредната епидемична обстановка?

- Факт е, че объркахме, че имаме намаляване на заболеваемостта с това, че ковид е изчезнал. Хората бяха потиснати от ограниченията дълго време и при подобрилата се ситуация изведнъж отхвърлиха всички мерки. А това не биваше да се прави, защото видяхме, че вирусът не изчезва дори посред лято. Нищо че тогава заболеваемостта спада доста. Вирусът си е тук, не си е отишъл. Затова нека бъдем внимателни, особено при публични събития и струпване на хора на едно място.

- Общо взето ковид обърка графика на другите вируси. Какви други респираторни вируси има в момента, при кои отчитате увеличение?

- Все още си има циркулация на грипни вируси. И то в момента се доказват отново AH3N2. Вълната започна по-късно и все още не е приключила. Имаме и други вируси, които причиняват остри респираторни заболявания - метапневмовирус, респираторно-синцитиален вирус, риновируси, бокавируси, парагрипни и др. 

- Има ли нещо, което може да ни притеснява?

- Като вируси не, по-скоро като поведение. Изведнъж захвърлихме всякакви ограничения, изпадаме от едната крайност в другата, а има болни хора и много лесно можем да се заразим. 

- Буди ли тревожност новият остър хепатит при децата, какво да знаят родителите?

- Няма място за притеснение, тъй като са единични случаи в света. Просто се обърна внимание на тях, но всяка година имаме идиопатични хепатити. При тях няма установен причинител, той е неясен. Затова трябва да се види от какво могат да са породени - дали от коронавируса като последица или нещо друго, тепърва ще се уточнява. Но не бива да се притесняваме, те са много малко случаи, предимно във Великобритания.

- Може би по-скоро притеснението беше свързано с това, че при някои деца се е наложила трансплантация. 

- Така е. И когато се засягат деца, хората са много чувствителни. Но дори във Великобритания са много малко случаите на фона на тяхното население.

- Но у нас все още няма потвърден случай на този хепатит, нали така?

- Точно така, нямаме потвърден случай. Със сигурност ще се сблъскаме с това, защото дори и да е рядко заболяване, при някои не успяваме да докажем причинителя. Не сме изолирани от света. Въпросът тук е, че остава неясна причината. 

- Няма ли вече малко по-голяма яснота около произхода и може ли да се свърже с постковид синдром?

- Много е рано да се каже още и затова се апелира за съвместни действия от всички страни. Логически може да се свърже с ковид, защото това е промяната, която имаме в последните години, а и на фона на покачващите се случаи сега. Но няма доказана пряка зависимост, иначе щеше да е много лесно решението.

- Какво бихте препоръчали все пак и хигиената ли си остава най-добрата превенция?

- Да, хигиената е най-добрата превенция, за да не се допусне разпространение на инфекциозен агент. Едно разумно отношение към това, че не сме в стерилна среда, може да ни предпази. 

- Останаха ли тежките последствия от ковид, продължават ли случаите на постковид синдрома?

- Да, останаха. За ковид усложненията ще се говори тепърва, а и се откриват непрекъснато нови. При много висок процент от хората има увреждания на сърцето, на белия дроб, на съдовете, на мозъка - мозъчната мъгла. Буквално няма органи или системи, които да не са засегнати при голям процент от хората. И това продължава месеци след боледуването. Не е необходимо дори да са прекарали вируса тежко.

- Тоест важи и за Омикрон, който се смята, че протича по-леко?

- Да, и при него. Всъщност за него е характерно, че по-малко хора боледуват тежко. Но той причини най-високата вълна, с много повече заболели от досегашните вълни и на този фон дори и ниски проценти на по-сериозно протичане водят до голям брой засегнати хора. 

- Какво сочи опитът, за колко време може да се овладее една пандемия и можем ли да говорим за край изобщо? По принцип се смята, че предишните са продължили около 2-3 години.

- Така е и надеждата е, че с Омикрон ще се постави началото на едно затихване на вълната. Тя обхвана голям брой хора и те придобиха някакъв имунитет, клиничната тежест е по-лека. Така че мина основният период и постепенно се адаптираме към вируса, както и той към нас. Сега голямата надежда е да няма съществени трусове занапред, но никой не може да е сигурен дали няма вирусът да ни изненада с някаква съвсем различна мутация.

- Тъй като всяка година има бум на ухапвания от кърлежи по това време, каква е ситуацията сега? Какво да знаят родителите, когато са с децата си по паркове и градини?

- Нека да знаят, че в момента са най-добрите условия за активизиране на кърлежите. Има два пика - през май и септември, като този през май е по-висок. При тези отлични условия кърлежите са навсякъде в зеленината. Въпреки пръскането на площите, които целят да намалят до минимум популацията, не може да ги унищожат напълно.

Важно е да не се навлиза в места с гъста растителност, например в парка да се ходи по пътеки, да не се сяда. Дори на пейка отново привличаме кърлежите към нас и имат време да се придвижат. Не бива да сме седнали направо в тревата. Нека използваме голямо одеяло или чаршаф. 

Коя е тя?

Проф. Христова има над 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията.

Има 9 специализации, от които 5 в САЩ, 2 в Германия, една в Нидерландия и една в Румъния.

Удостоена е с 8 награди от национални и международни научни организации, вкл. награда Morrison Rogosa на Американската асоциация по микробиология за принос в медицината.

Председател е на експертния съвет по вирусология към Министерството на здравеопазването.

Тя е зам.-председател на Българската асоциация на микробиолозите.