Болните с ревматични заболявания са застрашени от по-тежко и с повече усложнения протичане на COVID-19 инфекцията. Това каза в интервю за БГНЕС проф. Румен Стоилов, който е председател на Българското дружество по ревматология.

Той работи в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София.

Българското дружество по ревматология вече подготви и публикува препоръки към лекарите и пациентите с ревматологични заболявания по време на пандемията от коронавирус. Те са общо 18.

„Целта е да се посочат основните правила за поведение на лекарите и пациентите по време на пандемията”, каза професорът.

Той подчерта, че първата от тях е стриктно спазване на санитарно-хигиенните и противоепидемичните мерки, разпоредени от Националния оперативен щаб (НОЩ) и съответните компетентни органи в страната.

„Ние написахме препоръките, за да посочим ясни правила за провеждане на лечението на нашите пациенти в условията на епидемия с COVID-19. Една част от пациентите спряха основното си лечение и се влошиха.

Поради тази причина възникнаха много проблеми. Компрометира се основната цел на лечението, а именно постигане на ремисия или ниска болестна активност. Това е основна предпоставка за активиране на съответното ревматично заболяване и бързо инвалидизиране на тези пациенти.

Така че първата препоръка, освен стриктно спазване на санитарно-хигиенните мерки, това е да не се спира започнатото лечение като профилактична мярка на COVID-инфекцията.

Тук се имат предвид конвенционалните синтетични БМАРЛ (ксБМАРЛ), биологичните БМАРЛ (бБМАРЛ), JAK-инхибиторите, глюкокортикоидите, НСПВС и антиостеопоротичните средства”, заяви проф. Румен Стоилов.

Другата препоръка, която професорът изтъкна е тази, че ако пациентите имат някакви оплаквания, насочващи към респираторна инфекция задължително трябва да се изследват за COVID-19.

„Под оплаквания имам предвид симптоми, които се наблюдават при COVID-19 – повишена температура, кашлица, задух, загуба на обоняние, загуба на вкус и други. Въпреки, че сме напълно наясно, че не всяко подобно оплакване е свързано с COVID-19, правилно е пациентите да се изследват в тази насока.

Искам само да допълня, че по никакъв начин не бива да се спира и кортизоновото лечение, което ние провеждаме”, подчерта лекарят.

Според препоръките при потвърдена инфекция с COVID-19 ксБМАРЛ, бБМАРЛ и JAK-инхибитори (с изключение на хлорокин/хидроксихлорокин и сулфасалазин) се спират. Приемът им се възстановява след оздравяване. Лечението с кортикостероиди да не се спира, дори в случаите на доказана активна COVID-19 инфекция.

Колкото до това колко време може да бъде отлагана консултацията с ревматолог “лице в лице”, тук професорът посочи, че те си имат по принцип изградена система на контрол на пациентите.

„Този въпрос се отнася по-скоро за тези, които са на биологични БМАРЛ и на JAK инхибитори, защото те изискват много по-строг и по-чест контрол.

Пациентите, които са на тези лекарствени продукти, не би следвало да не се срещат със своя лекар повече от 6 месеца. Опитът, който имаме от лятото и пролетта, не е много добър.

При част от пациентите, които не бяха контролирани стриктно се допусна да се получат нежелани лекарствени реакции или недостатъчно добър контрол на заболяването.

Така че на всеки шест месеца, когато се издава протокол 1С, пациентите трябва да бъдат при своя ревматолог и той да напише: пациентът е в ремисия или не е в ремисия, продължава, спира или сменя лечението, след което комисията взима решение за издаване или отказ на протокол 1С”, обясни той.

Така според препоръките комисиите по своя преценка могат да издават протокол 1С за биологични БМАРЛ и JAK инхибитори за период от 6 до 12 месеца само, ако е налице писмена консултация от лекуващия ревматолог със становище за продължаване, спиране или промяна на лечението.

Иначе професорът посочи, че според данни от европейски и американски източници, честотата на заразяване с COVID-19 е малко по-висока при болните с ревматични заболявания в сравнение с общата популация, но статистически достоверна разлика между двете групи няма.

„Това означава, че рискът болните с ревматични заболявания да се заразят с COVID-19 е почти същия, както в общата популация”, посочи проф. Стоилов.

Той отбеляза, че рискът от заразяване е различен за болните с възпалителни ставни заболявания и системни заболявания на съединителната тъкан. „Болните със системни заболявания имат два пъти по-голяма заболеваемост от COVID-19.

Пациентите с ревматични заболявания, боледуват по-тежко и с повече усложнения в сравнение с общата популация”, каза проф. Стоилов.

Той уточни, че броят на инфектираните болни с възпалителни ставни заболявания е значително по-голям от броя на инфектираните болни със системни заболявания на съединителната тъкан, защото вторите са много по-редки.

“В едно проучване на Еuropean League Against Rheumatism (EULAR) е посочено, че в наблюдаваната група болни с ревматични заболявания и инфектирани с COVID-19 36% са с ревматоиден артрит, 14% са с анкилозиращ спондилит, 13% са с псориатичен артрит и само 6% са със системен лупус.

Така например в България болните от ревмтоиден артрит са около 30 000, а болните от системен лупус са около 5000”, заяви проф. Стоилов.