Проф. Цочо Бояджиев: Коронавирусът e дежавю на Черната смърт от XIV век
Пандемията изкушава възраждането на границите и национализма
Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия. Автор е на 12 книги, както и на множество преводи от старогръцки, латински и немски език.
Пред standartnwes.com той сравни днешната пандемия с чумата през Средновековието.
Изолацията, прекъснатите социални контакти, които се случват сега, са също като по време на чумните епидемии през Средновековието. Но тогава животът е бил по-затворен в определена общност. И развитието на епидемията е било по-слабо, за разлика от това в глобалния свят.
И тогава обаче климатът се отчита като фактор за появата на заразата. Има един документ от медицинска комисия в Сорбоната, назначена да изследва причините за чумната епидемия от средата на XIV век. Медиците я свързват с някакви климатични промени.
Голямата чумна епидемия, която избухва в средата на XIV век - през 1348 г., сварва населението неподготвено, както и сега се случи за много държави. В Западна Европа е имало чумни епидемии до VII век и след това изчезват.
Цели 7 века няма и следа от тази болест в Европа. Появата <210> е предизвикала голям шок. Освен това размерът на епидемията, наречена Черната смърт, е страховит - измира една трета от населението на Европа, което е страшно.
Любопитна е и моралната страна на случващото се. Защото вижте - имам необходимостта да се срещна с мой близък, който живее в друг град. И трябва да избера дали да се подчиня на разпоредбите, които ми забраняват това, или да отида при моя близък, например престарелия ми родител, който има нужда от мен.
Трябва да взема решение - да бъда законопослушен или да наруша закона в името на една сърдечна връзка. Аз мисля, че подобни злощастия би трябвало да облагородяват човека, да изкарват на преден план най-доброто в него. Може би най-важното е смирението. Това е добродетел, която не се ползва с висок рейтинг от съвременния човек. Но е много важна. Съзнанието за това, че има и по-силни, независещи от нашата воля и нашите решения неща.
Пандемията от COVID-19 води до големи промени, но не бива да се абсолютизира, като се казва: "Светът вече няма да е същият". Аз работя с големи исторически дистанции. Виждам, че светът се променя, но в някакъв смисъл остава един и същ.
Защото хората винаги са се опитвали да дадат отговор на три въпроса: откъде идваме, какво сме и накъде отиваме. И в този смисъл ние стоим пред сходни проблеми с жителя на Генуа, примерно, който е застигнат от смъртоносната чума.
Аз се дразня, но същевременно разбирам, а дълбоко в себе си одобрявам това, че институциите, ангажирани с борбата срещу пандемията, избягват да правят категорични прогнози. Използват се математически модели, прави се доста предпазливо.
Това е умно поведение. Макар че ме дразни. Искам да ми кажат: две седмици още ще си стоиш вкъщи и след това вече ще можеш да изпиеш една бира на спокойствие навън.
Дали пандемията ще сложи край на глобалния ни свят? Аз съм живял в затворено общество и не бих предпочел да се върна към него. Светът без граници ми харесва много повече, отколкото сепарираният свят, в който трябва непрекъснато да преодоляваш някакви заграждения.
Идеята за национализъм, за граници, които пропускат избирателно, обаче е голямо изкушение. Много лесно е това сепариране - ние сме добрите, а онези са лошите. Вижда се, че ние също започваме да гледаме подозрително на човека, който се приближава към нас - страхуваме се, че може да ни зарази. От психологическа гледна точка това е много тревожно.
Рисковано е приемането на такива рестриктивни мерки, каквито сега има. Защото не е изключено на властимащите да им хареса послушанието на хората, затвореността, изолираността. Има я тази опасност, но аз гледам на нея по-скоро като на хипотетична. Като възможна тенденция, но не и като нещо, което реално може да се случи. Може би съм прекален оптимист.
Най-натрапващата се дума покрай епидемията от коронавирус е изпитание. Изпитание на нашия интелект, на нашите духовни сили. Готовност да приемем това изпитание и да не се предаваме. Защото, както казва един от героите на писателя Димитър Бочев: "Животът сам по себе си е толкова жалък, че не си струва да му се предаваме".
Последвайте ни
1 Коментара: