Българите са по-притеснени от настъпилата тежка финансова криза, отколкото от коронавируса. Това показва социологическо проучване.

Хората свикнаха с маските и декларират, че се пазят повече, но в същото време не са много склонни да се вземат тези мерки. Ще видим сега какво ще покаже декемврийското проучване и дали ще има промени.

Много ясно личи нещо в проучването – икономическите страхове на българина са в някаква степен по-големи от здравните, защото някои хора не са се разболели, други са го изкарали леко, но икономическите притеснения са изключително сериозни.

В контекста на предстоящите избори няма как това да не окаже по един или друг начин влияние върху изборните резултати.

Темата с коронакризата не слиза от политическия, медиен и и социален небосклон. Изключително водеща вече е темата с ваксините. Води се сериозна дискусия в този контекст, отбеляза социологът Евелина Славкова от "Тренд" пред БНР.

Данните са от ноември, уточни тя.

Как хората реагират на частичния локдаун?

В декемврийското проучване ще видим и каква е оценката по отношение на управлението на здравната криза. При първата вълна (първия локдаун) видяхме нещо безпрецедентно в социологическите проучвания (нашите и на колегите).

"За първи път българските институции, българското правителство имат много по-висок рейтинг от европейските, на които традиционно българското общество има по-голямо доверие.

И същевременно мерките и затварянето се приемаха много по-положително, отколкото на Запад. При първото затваряне не се случи това, което се се случи на Запад, и съответно предизвика недоверие дори в съществуването на вируса.

Друго наше проучване извежда, че около 17% от българското общество смята, че коронавирусът изобщо не съществува", посочи социологът. 

Евелина Славкова обобщи, че въпреки кризата няма особена промяна от ситуацията след започването на протестите и подреждането в електорално отношение. "Коронакризата не е променила дотолкова ситуацията, че да размести сериозно електоралните пластове засега. По-скоро протестът промени нещата".

По отношение на разнопосочните послания.

"Проучването, свързано с конспирациите, ясно показва високи нива на конспиративни теории, които в голяма степен се подхранват от различните мнения на експерти, които чуваме в публичното пространство – някои от тях омаловажават коронавируса, казват, че това не е някаква сериозна болест, други – поставят много сериозен акцент и казват, че това е нещо ужасяващо и има последици.

Тези различни мнения, объркването от страна на политици и тяхната невъзможност да преценят какво ще се случи, наистина обърква обществото. В тези моменти хората търсят най-лесните обяснения за много сложни процеси – това най-често са конспиративни теории", каза още Евелина Славкова.