Бившият здравен министър от служебното правителство Илко Семерджиев направи разбор за свършеното до момента от кабинета му. "Числата са най-категоричния и ясен индикатор накъде се движат нещата в държавата, в случая – здравеопазването", написа той на профила си във Фейсбук.

Ето и целия разбор на бившия здравен министър:

Ето как стоят числата в НЗОК по приходите:

- Събраните приходи по бюджета на НЗОК за първото тримесечие на 2017 г. възлизат на 569,0 млн. лв., което представлява 24,8% от предвидените със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2017 г. в размер на 2 294,7 млн. лв. Постъпленията от здравноосигурителни вноски са в размер на 564,1 млн. лв., т.е. 24,7% изпълнение на утвърдените със ЗБНЗОК за 2017 г. средства, а неданъчните приходи са 4,8 млн. лв., т.е. 32,3% от заложените в ЗБНЗОК за 2017 г.
- Получения трансфер от МЗ за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т.3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т.2 от ЗЗ и за сумите по чл. 37, ал.6 от Закона за здравното осигуряване е в размер на 6,5 млн. лв., което представлява 27,1% от заложените в ЗБНЗОК за 2017 г. средства в размер на 24,0 млн. лв.

А това показват числата в НЗОК по отношение на разходите:

- Отчетените разходи към 31.03.2017 г. са в размер на 924,6 млн. лв. и представляват 26,8% от предвидените в ЗБНЗОК за 2016 г. средства в размер на 3 448,8 млн. лв. 
- Най-голям относителен дял 98,3% заемат здравноосигурителните плащания, които възлизат на 909,2 млн. лв. В отделните направления на здравноосигурителни плащания, изпълнението на бюджета за първото тримесечие на 2017 г. е следното (с частично разпределен резерв чрез НРД 2017 за медицинските дейности т.е. без дентални дейности и други здравноосигурителни плащания):
• Първична извънболнична медицинска помощ – 46,8 млн. лв. при заложени 50 млн. лв. за тримесечието или е реализирана икономия в размер на 6,4%;
• Специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно амбулаторно наблюдение) – 47,2 млн. лв. при заложени 54,75 млн. лв. за тримесечието или е реализирана икономия в размер на 13,8%;
• Медико-диагностична дейност – 17,6 млн. лв. при заложени 19,37 млн. лв. за тримесечието или е реализирана икономия в размер на 9,2%;
• Лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 307,6 млн. лв. при заложени 199.5 млн. лв. за тримесечието или е реализиран ПРЕРАЗХОД в размер на 35,2%;
• Медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 30,1 млн. лв. при заложени 20 млн. лв. за тримесечието или е реализиран ПРЕРАЗХОД в размер на 33,6%;
• Болнична медицинска 388,3 млн. лв. при заложени 403,25 млн. лв. за тримесечието или е реализирана икономия в размер на 3,7% при това с изплатени 52 млн. лв. отложени плащания от 2016 г.;

Цитираните числа показват изключителната финансова дисциплина постигната от служебното правителство в здравеопазването с изключение на разходите за лекарства, заради които маркирах в рамките на заседанието на МС, че поради опита ми да ги дисциплинирам съм попаднал в „близки отношения с прокуратурата“. В момента, в който реших да осветя и нормализирам фармацевтичния сектор се разигра сценарий от страна на директора на ИАЛ и дузина подкрепящи фармацевтични корпорации, чийто рекламен бюджет направи сценария максимално публичен в България и в чужбина.

Българското общество не реагира на казуса, което е донякъде обяснимо предвид специфичността на материята, но остана необяснимо мълчанието на БЛС, които естествено ще трябва да се разделят с голям размер средства от здравноосигурителните плащания преразпределени от медицинската помощ в полза на лекарствата. На този фон са неразбираеми и зачестилите напоследък оплаквания, че бюджетите на болниците след 01.04.2017 г. са занижени в сравнение с първото тримесечие – няма какви други да бъдат след като компенсациите за лекарства екстраполирани на годишна база ще трябва да достигнат до 1 228 млн. лв. при планирани 798 млн. лв. (т.е. около 430 млн. лв. преразход) за цялата 2017 г., разбира се при условие, че се запазят темповете на преразходите направени през първо тримесечие.

И все пак, благодарение на проверките инициирани от МЗ с помощта на НАП, НЗОК и ИАМО оплакванията от медикаментозни липси заради паралелния износ на реимбурсирани от Касата лекарства намаляха с над 70% само за няколко месеца след като на ИАЛ бе наложено да започне да си върши работата чрез тези междуведомствени ревизии.

Най-адекватния финал на един такъв разбор може би си остава известната сентенция, че „най-доброто наказание за невежеството, пасивността и незаинтересоваността си остава бедността и страданието“.