Тайван има население от 23 милиона души и е сред най-гъсто заселените територии на планетата.

Въпреки това активните случаи на COVID-19 там не са надминавали 600, починалите са само седем, а преди повече от половин година разпространението на вируса бе напълно овладяно.

През второто тримесечие на годината страната регистрира икономически спад от едва 0,6 процента.
"Тайванският модел не е за всички", пише dw.com

Пред "Ди Велт" епидемиологът Чен Чиен-джен, който е и бивш здравен министър и бивш вицепрезидент, разказва, че налагането на национална карантина не е достатъчно за овладяване на пандемията. Една от първите мерки, които Тайван приложи, бе да затвори границите.

Въздушният транспорт с Китай бе преустановен още през януари. Месец по-рано властите започнаха да проверяват за симптоми пристигащите от Ухан, след като в интернет се появиха данни за случаи на белодробни възпаления в китайския град.

Дори и до днес в Тайван карантинират тези, които са били в контакт със заразени. Всички пътници, пристигащи от чужбина, без значение откъде точно идват, задължително се поставят под 14-дневна карантина.

Властите следят строго за изпълнението на карантината чрез сигналите на мобилните телефони. Който напусне мястото, в което е изолиран, получава предупредително съобщение. В случай, че не откликне, следва посещение от институциите. На тези, които нямат смартфони, им се предоставят мобилни устройства. Осигуряват им се и провизии.

Чен Чиен-джен говори с гордост за изпълнителността на своите съграждани. Едва 1100 души (или около 0,5 процента) са нарушили карантината досега. Тайванците са известни със своя колективизъм.

"При нас властва консенсусът - да ограничим свободата на 350 хиляди души за две седмици, за да запазим нормалния живот на 23 милиона", обяснява Чен Чиен-джен. Това е причината той да заяви, че има културни особености между различните държави, заради които тайванският модел не е приложим навсякъде.

Тайван алармира СЗО още през декември

Чен Чиен-джен е един от най-влиятелните политици в Тайван. През 80-те години той следва епидемиология в университета "Джонс Хопкинс", а след това продължава научната си кариера в родината. Макар през май да се оттегля от поста вицепрезидент, той продължава да съветва президентката Цай Инуън.

"Аз съм нещо като водещ съветник на президентката Цай", споделя той. По данни на епидемиологичната служба на Тайван, страната още на 31 декември е информирала Световната здравна организация за "атипични възпаления на белите дробове" в Ухан.

Посочено е и, че хората там са изолирани, което означава, че възпалението се предава от човек на човек. Самият Тайван не е част от СЗО заради натиска на Китай, който разглежда острова като своя територия. От организацията потвърждават, че са получили имейл, но отричат в него да са били предупредени как се предава вирусът.

Чен казва, че СЗО не е изпълнила двата си основни ангажимента - професионализъм и неутралност. Заради критиката си той попада на прицела както на организацията, така и на пресата в Китай. Междувременно тайвански компании също се опитват да разработят ваксина.

Но Чен се надява на германската фирма Biontech. Защото ако се окаже, че Китай първи пусне на пазара ваксина, "вероятно ще възникнат проблеми с приемането й в Тайван по политически причини", обяснява експертът.

Може ли Европа да последва примера на азиатските държави

В Европа Германия се приема  като пример за овладяването на пандемията, но когато числата се съпоставят с тези в азиатските държави, ситуацията изглежда коренно различно. Виетнам, който има сходно по брой население като Германия, до днес е регистрирал общо малко над 1000 случая на Ковид-19. В пъти по-малко хора се заразяват и в Япония и Южна Корея, отбелязва "Ди Цайт".

Примерът с Австралия и Нова Зеландия пък показва, че и западните демокрации могат успешно да ограничат пандемията.

Първата стъпка е консенсусът, че борбата е обща. Налагането на мерки може да стане с твърда ръка като в Китай или с комуникация и изграждане на доверие - като в Тайван и Нова Зеландия. На второ място е моменталната изолация на огнищата - стратегия, която бе лансирана и от германския вирусолог Кристиан Дростен. 

Третата ключова стъпка е затварянето на границите, което фундаментално разклаща основите на европейската идея.

Европейците трябва да преценят до каква степен ще се придържат към своето разбиране за индивидуална свобода и защита  на личните данни, отбелязва "Ди Цайт", и дали ще си вземат урок от Тайван, Япония, Южна Корея и дори от Ухан. Защото колкото и да е парадоксално, стотици милиони там от месеци разполагат с по-голяма свобода, отколкото хората в Европа.