Близо 6000 българи на година губят живота си заради мутирали бактерии, на които антибиотиците не действат. Официални данни за починалите пациенти заради антимикробна резистентност обаче у нас няма.

Броят на жертвите става известен от математическите модели на два големи световни университета, които изчисляват смъртността у нас, пише „Телеграф“.

Антимикробната резистентност възниква, когато бактерии стават устойчиви на антибиотиците. Така те правят често срещани инфекции по-трудни за лечение и увеличават рисковете от развитие и разпространение на тежки животозастрашаващи заболявания.

Причината за това е прекомерната и неправилна употреба на лекарствата в хуманитарната и ветеринарната медицина.

В България е имало 1600 смъртни случая, директно асоциирани с антимикробна резистентност, и 6400 косвено причинени от нея през 2019 година, сочат данните на Института за измерване и оценка на здравето към Медицинския факултет на Вашингтонския университет.

Между 1315 и 5756 души са загубили живота си заради същата причина в България през 2021 година, показват пък изчисленията на Института за здравни показатели и оценка към университета в Оксфорд.

4 патогена

Четири патогена у нас са свързани с най-висока смъртност, показват данните на Вашингтонския университет.

Това са Escherichia coli, като бактерията е причинила смъртта на над 2000 души. Staphylococcus aureus е взела същия брой жертви. Pseudomonas aeruginosa е свързана със смъртта на 990 пациенти, а Klebsiella pneumoniae е отнела живота на 936 души.

Те често причиняват инфекции на кръвта, перитонеални и интраабдоминални инфекции, както и такива на пикочните пътища и пиелонефрит.

Данните на Националния център по заразни и паразитни болести показват, че в България се наблюдава резистентност към всички класове антибиотици, използвани в хуманната медицина, включително към препарати от най-ново поколение, които все още не са регистрирани в страната.

България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии в цяла Европа – ешерихия коли и клебсиела пневмония, показват данни от публикация в списание „Лансет“ от октомври 2022 г.

Проучването сочи, че средно 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония.

Смъртни случаи

Същевременно в България липсва законова рамка, в съответствие с която да се класифицират регистрират и докладват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми.

Пациентите с такива инфекции обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема.

Пандемията от коронавирус рязко вдига употребата на антимикробни препарати у нас. Международно възприетата мерна единица за консумация на антибиотици в хуманната медицина е дефинирани дневни дози на 1000 жители на ден (ДДД).

В България общата употреба на антибактериални средства е нараснала от 20,7 ДДД през 2019 г., нива почти идентични със средноевропейските, до 26,3 ДДД за 2023 г. В същото време потреблението за ЕС остава 20,09 ДДД.

В проценти това се равнява на ръст от 27% за период от 5 години за България. Над 35 000 смъртни случая всяка година в ЕС се дължат на антимикробната резистентност. През 2019 г. Световната здравна организация я обяви за една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството.

Около 70% от случаите на инфекции, причинени от резистентни към антибиотици бактерии, са вътреболнични инфекции. Ако резистентността продължи да нараства, това ще доведе до приблизително 10 милиона смъртни случая в световен мащаб всяка година.

До 2050 г. световната икономика би могла да бъде изправена пред разходи в размер до 100 трилиона щатски долара.