Строгите мерки срещу разпространяването на коронавируса трябва да продължат няколко седмици, за да бъде предотвратен висок пик на броя на заразените. Всичко това може да бъде постигнато с разумни разходи и да спаси милиони човешки животи, пише Томас Пуейо в сайта „medium.com”.

Според него, ако не бъдат предприети необходимите мерки, десетки милиони ще бъдат заразени, а много от тях ще починат. На риск е изложен и животът на хора, които се нуждаят от интензивни грижи, тъй като здравната система ще се срине, уточнява БГНЕС.

В рамките само на една седмица държавите в света преминаха от твърдението, че „коронавирусът не е голяма работа” до решения да обявят извънредно положение.

Всяка страна е изправена пред въпроса, какво трябва да се предприеме и очевидно няма единодушно решение за него.

Някои държави като Франция, Испания и Филипините въведоха тежки ограничения за придвижване. Други като САЩ, Великобритания и Швейцария колебливо се ориентират към мерки за социално дистанциране.

На базата на наблюдения за развитието на пандемията в отделните държави и мерките, които са предприемат, авторът разработва три възможни модела на поведение.

Вариант 1 – Не се предприема нищо
Перспективата при такъв вариант е всички да се заразят, здравната система да бъде претоварена и смъртността да скочи рязко.

Какво всъщност причинява смъртта от коронавирус?

Ръстът на усложненията, предизвикани при заразяване с коронавирус, изисква обезпечаване с необходима леглова база в болниците.

В Китай смъртността намаля, тъй като там построиха 2 болници буквално за дни.

Италия и Иран, обаче, не могат да направят същото, както вероятно и други държави, а това ще повиши броя на смъртните случаи.

Какво ще се случи, обаче, ако цялата здравна система на една страна се срине, благодарение на пациентите с коронавирус?

Ще се увеличат смъртните случаи при хора с други оплаквания.

Ако пациент получи инфаркт или инсулт, а автомобилът на спешна помощ се бави заради случаи на хора с коронавирус, вероятността пациентът да почине е висока.

Вариант 2 – Стратегия за смекчаване на последиците
В този случай се разглежда следния модел: разпространението на коронавируса не е възможно да бъде предотвратено, затова трябва да бъде пуснат, за да се намали пикът на заразените.

Идеята на този вариант е изграждането на така наречения стаден имунитет – всички, които са били заразени и вече са се излекували от коронавирус, са развили естествен имунитет спрямо него.

Рискът и при него е големият брой смъртни случаи, докато се развие въпросния имунитет.

Подобен подход предполага, че вирусът няма да мутира, съответно повече хора ще се сдобият с имунитет.

Последните изследвания показват, че той вече мутира, така че и този вариант не изглежда особено приемлив.

Вариант 3 – Стратегия за потискане
Стратегията за смекчаване не се опитва да овладее епидемията, а просто да намали броя на болните, докато стратегията за потискане предполага въвеждането на тежки мерки, които да поставят епидемията под контрол.

Те включват първоначално строго социално дистанциране, като постепенно на хората им бъде позволено да се върнат към нормалния си социален и икономически живот.

Според компютърните модели, при стратегията за потискане броят на смъртните случаи е значително по-малък. Причината за това е не само в по-ниския ръст на броя на заразените, а и в относително по-разтоварената здравна система. Добър пример за прилагането на тази стратегия е Южна Корея.

Ако бъде използвана, тази стратегия ще доведе по-малък брой на заразените, облекчаване на здравната система, намаляване броя на смъртните случаи и възможност заразените, изолираните и карантинирани медицински работници да се възстановят и да се върнат на работните си места.