Изпълнителният директор на фондация "Reach for Change България" написа послание заради коронавируса в социалната мрежа, след като е преболедувал инфекцията. 

Юрий Вълковски признава, че за първи път се е почувствал наистина обгрижен от институциите. Ето какво още пише той:

"COVID-19. Добре съм. Вече здрав и извън карантина.

И аз го минах. Беше неприятно, но щом не стигнах до болница, явно не е било много тежко. Най-важното е, че всички домашни и близки са добре и не успях да предам на никого.

Не бих писал за това публично. Освен това си намалих FB до минимум и за момента почти не го ползвам (не се сърдете, ако не отговорям на коментари под този пост).

Но изпитах нужда да споделя нещо позитивно за тази болест и как се справяме с нея като общество. Истината е, че за пръв път се почуствах обгрижен от институциите.

В понеделник, 25 октомври ми излезе позитивният тест.

Във вторник ми се обади личният лекар, който беше вече информиран от РЗИ и започна да ме следи.

В сряда ми се обадиха от РЗИ да проследят контактните лица и да ми обяснят за карантината.

В четвъртък ми се обадиха от МВР, много любезна полицайка, за да ми посъветва да не нарушавам карантината, че има вече много досъдебни производства, глобите са големи.

Паралелно всеки ден, в продължение на 14 дни ми се обаждаше или лекарката или сестра, за да проследи състоянието ми, да си запише с каква температура съм и да помогне, ако имам нужда.

НО, най-впечатляващо беше, че след няколко дни ми се обадиха от Столична община и дамата започна с думите: "Предвид Вашето състояние, има ли кой да ви пазарува, да ви купува лекарства? Имате ли нужда от помощ?"

Всички институции работеха в синхрон, всички бяха загрижени как съм (включително полицейският инспектор се интересуваше от състоянието ми), всички бяха на мястото си.

Знам, че не винаги е така. Знам и колко дупки има в обществените ни системи. Но има и такива примери. Нека да ги казваме. Нека да не ги подминаваме. Лошото трябва да се посочва, но и доброто трябва да се подчертава.

Благодарен съм на всички тези хора в институциите, които бяха заедно с мен по време на болестта и на които се радвах да вярвам.