Целият свят казва, че в Япония има успех с коронавируса. Един японски журналист - Джуня Ябуучи, разказа пред БНТ какви са фактите и как Япония е успяла да създаде своето послание спрямо тази болест.

Тук вирусът взима малко жертви. Япония има застаряващо население, 18 пъти по-голямо от българското. Но дневната смъртност не стига 80 и при най-големия пик. Затова светът хвали японския успех.

- И японците ли виждат успех? Ако е така, откъде дойде той?

- Всъщност не са много японците, които виждат успех в справянето с коронавируса. Да, в Япония няма бум на заразените като в някои европейски държави или в САЩ. Но в момента в почти цялата страна има ръст на случаите, особено в най-гъсто населените места: над 2000 в Токио и над 7000 в цялата страна дневно.

На 7-и януари японското правителство обяви извънредно положение за района на Токио. Знам, че броят случаи на глава от населението все още е нисък в сравнение с Вашата страна, например. И аз бих искал да знам защо. Причините се търсят в два аспекта – институционален и културен.

Ябуучи следи науката и здравеопазването в японската обществена телевизия NHK. Журналистът обяснява логиката на японските мерки. А тя е проста. Трябва само да избегнеш “сан мицу”.



- Сан мицу“ е средата, в която Ковид-19 се разпространява лесно: струпване на хора, близък контакт и затворени пространства, на английски – 3 С-та. На японски 3 е “сан”, съответно 3 елемента, които улесняват разпространението на заразата.

Японските специалисти от Центъра за контрол на инфекциозните болести разработиха понятието. Те откриха, че заразата се предава интензивно на места, където са налице тези три елемента – например, малки стаи, пълни с хора, без вентилация. Оттогава „сан мицу“ доби известност, включително и чрез Световната здравна организация.

Правителството и местните власти започнаха да насърчават доброто проветряване, за да избягват подобни ситуации. Днес трудно ще намерите ресторант без вентилация в Япония.

Властите разгласиха “сан мицу” и хората го разбраха бързо. То стана и израз на годината. Но и традицията помага. Например, японците се мият често и ръкуват рядко.

- Не може и да се подцени фактът, че Япония има добър достъп до медицинска грижа и лекарите и сестрите работят усърдно в битката срещу Ковид-19. Колкото до културните аспекти, Япония има култура на миене на ръце и дезинфекция. Липсва съпротива срещу маските.

Има и строга социална норма, че трябва да се държиш като околните. Когато другият носи маска, е много трудно да не носиш и ти. И другаде има такава норма, но в Япония е много строга. Околните оказват натиск.

- Но има ли хора или групи, които оказват съпротива?

- Почти всички носят маски във влака или в магазина. Дори без коронавирус, японците обикновено носят маски през зимата. Свикнали са и малцина ги отричат. От самото начало носим маски на работното място, където прекарваме близо една трета от деня – цели 8 часа.

- Как японците реагират на ваксинацията?

- Мнозина изглежда искат да се ваксинират, според нашите анкети – около една трета. Репортажите ни за ваксините се гледат много. Някои ги наричат “лъч надежда”, особено в икономическите сектори, за да се задвижи икономиката. Въпреки това някои са против ваксините, защото имат опасения за безопасността им.

- Как японските власти градят публичното си послание – чрез надежда или чрез страх?

- Използват и двете тактики. Японското правителство и местните власти опитват да налагат ефективни мерки, вслушвайки се в съветите на инфекционистите. Усещането за криза го има. Посланието е: „Ако не ограничим заразата, здравната система ще се срине и повече хора ще загубят живота си.“

И още: „Трябва да преодолеем тази трудна ситуация, за да можем да открием Олимпийските игри“. Понякога акцентират и върху надеждата за близкото бъдеще. Въпреки това правителството и местните власти имат притеснения, че ако се спре всякакво движение, икономиката ще изпита трудности.

Затова предприемат кампании, като „Излез да пътуваш“ и „Излез да ядеш“, като същевременно налагат мерки за противодействие на инфекцията. Така сякаш настъпват едновременно и газта, и спирачката. И усложняват посланието към населението напоследък.

- И накрая, какво променя пандемията?

- О, труден въпрос. Смята се, че японското общество се променя. Тенденциите водят към повече дистанционно обучение и работа. Въпреки че пандемията потвърди важността на човешките връзки, все повече хора се изолират. Например, в нормална година хората празнуват Нова година в родния си град.

Тази година имаше призив да се ограничат пътуванията – и мнозина не се прибраха у дома. Друг пример. Навръх Нова година много хора посещават светилища и храмове. Не и сега.

Тепърва ще видим дали тази култура ще се върне, след като пандемията бъде овладяна. Но, според мен, тенденцията ще продължи.