Новите виждания относно същността и терапията на болестта на Бюргер ще изложи за читателите на “Доктор” един от водещите специалисти в България в областта на съдовата хирургия, доц. д-р Димитър Петков, д.м. Той е началник на отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия в болница “Тракия” в Стара Загора и доцент по сърдечносъдова хирургия в Медицинския факултет на Тракийския университет.





Доц. Петков има специалност “Хирургия и съдова хирургия”, както и квалификация по “Здравен мениджмънт”. Доц. Петков е автор и съавтор в над 90 научни разработки, публикувани и представени на научни форуми в България и по света, а също и публикации в реномирани български и международни списания. Член е на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия; на Европейското дружество по васкуларна хирургия и на Международния колеж по ангиология в САЩ. 

- Доц. Петков, има ли промяна през последните години във вижданията на специалистите по отношение същността и най-вече терапията на болестта на Бюргер?
- Етиологията на болестта на Бюргер продължава да е неизвестна, въпреки че тютюнопушенето категорично участва в инициирането на болестта. Също така продължава да се работи върху идеята, че това е автоимунно заболяване и се правят изследвания в тази насока. Като цяло разпространението остава същото. Засега няма някакъв драстичен скок и промяна на вижданията ни за етиологията и развитието на болестта на Бюргер. Както и относно причините, които я провокират и за това как се развива тя.  

- Какви са основните методи за диагностика и лечение на болестта на Бюргер?
- Основните диагностични методи остават същите: доплерсонография и ангиография, като компютър-томографската ангиография става все по-популярна поради лекотата на извършване и високата информативност на изследването. И, разбира се, хистологията като диагностична процедура, когато има възможност да се вземе материал от кръвоносните съдове при извършване на различни операции. По отношение на лечението принципите остават същите, като новост е все по-активното навлизане на ендоваскуларните процедури, т.нар. “безкръвни операции” като лечебен метод при заболяването. При тях през малки дупчици в кръвоносните съдове се вкарват балони, които разширяват кръвоносните съдове, след което се поставят, ако има нужда и стентове - устройства, които поддържат кръвоносния съд отворен и възпрепятстват образуване на нови стеснения. Искам да отбележа, че при болестта на Бюргер индикациите в това отношение са по-специфични, защото заболяването е по-различно от атеросклерозата. 
Затова е нужно предварително да се извърши правилна преценка на лечебния подход. В световен мащаб ендоваскуларните процедури при лечението на болестта на Бюргер стават все по-популярни, но все още липсва достатъчен опит, който категорично да доказва, че при определени условия ендоваскуларната техника е най-добра, както е при атеросклерозата. От значение е и фактът, че болестта на Бюргер е разпространена само в определени географски райони, затова и данните в специализираната литература все още са по-малко в сравнение с тези за атеросклерозата. 

- Доц. Петков, какво трябва да запомнят хората за това заболяване, кое е най-характерното за него?
- Най-често се касае за млади хора, под 50-годишна възраст, които се оплакват от студенина, болки и изтръпване в крайниците. Оплакват се от опадане на космите, от появяване на ранички и гангрени - потъмняване на крайните части на пръстите, при което кожата става черна. Развитието на гангрена е съпроводено с изключително тежък болеви синдром. Типично е и че почти всички пациенти са пушачи. Приблизително 90% от болните са мъже, но през последните години има тенденция за увеличаване броя на засегнатите жени. Това най-вероятно е свързано с увеличаването на тютюнопушенето и сред жените.

- Вероятно е излишно да ви питам допустимо ли е самолечение?
- Категорично самолечението води само до едно - загуба на крайниците при тази болест. Трябва да подчертаем, че при генерализираната форма, засягаща кръвоносните съдове на целия организъм, може да се стигне и до смърт в над 50% от случаите.

Повече за същността и терапията на болестта на Бюргер четете в останала част от интервюто с доц. д-р Петков четете в zdrave.to