Това, което ме подтикна да ви разкажа за човешките емоции, е вярването ми, че когато имаме нагласата да ги опознаем, отделим време да го направим, можем да ги изживеем, управляваме и преодолеем пълноценно и с полза за себе си. А това ни прави зрели, силни, съзнателно живеещи собствения си живот и отговорни към него.  
Страх
Страхът е неотменен в нашия живот. Не можем да избягаме от него, защото не можем да избягаме от съзнанието, че сме смъртни. Осъзнат или неосъзнат, той е мощен двигател в живота ни и ни води към себепознание и честност. Провокира ни да открием у себе си цялата си творческа мощ, любов, вяра, надежда и смирение, за да му противостоим.
Страхът е личен - ще поясня - преживявания от мен страх не е като този на другите хора. Моят страх отразява уникалността на жизнената ми ситуация и душевност. Например може да ме е страх от затворени пространства, от животни, от самота, от промяна. Моят собствен страх може да се породи и от движението на душевните ми пориви - това са неосъществените възможности, неоправданите действия, безсмисленото използване на свободата.

Какво е характерно за страха? 
Той може да ни тласне към отчаяние, да ни скове, да спре стремежа ни към самопреодоляване. Но той може и да ни изпълни с дръзновение и да ни подтикне към преосмисляне и преодоляване (на страха). Така ни дава възможност да станем по-зрели.

Страхът се появява като преживяване у нас в ситуациите, в които не можем да се справим. Развитието ни като личности винаги е съпровождано със страх. В него неотменно присъства противоречието между известното и неизвестното, между преживяното и непреживяното. Всяко неизвестно ни нещо, наред с очарованието, радостта от приключението, съдържа в себе си страх. Той нахлува в съзнанието ни, когато сме изправени пред раздяла със старото, а новото е още неоткрито. 

Можем да кажем, че развитието ни като личности е преодоляване на страхове чрез смелост да се изправим пред тях.

Кои са основните ни страхове и повече за тях четете в най-полезния сайт Zdrave.to.