Американските тийнейджъри предпочитат да общуват с есемеси (SMS), вместо да се срещат или да говорят по телефона. Това показват резултатите от изследване на независимата организация "Комън сенс медиа", цитирани от АФП и Дарик.  

 36% от анкетираните тийнейджъри признават, че предпочитат да общуват с есемес, а 32% - лично. 16% залагат на социалните мрежи, 10% - на видео разговорите, и само 5% - на телефонните разговори. Очевидно е, че децата, представители на електронното поколение, са силно привързани към устройствата си - смартфони, таблети, други цифрови технологии.  

 Тенденцията е ясно отличима: при предишното изследване през 2012 г. все още водещи са били личните срещи (49%), следвани от есемесите. За същия период между двете изследвания процентът на тийнейджърите, притежаващи смартфон, се е увеличил от 41% на 89%.  

 Днес половината от анкетираните деца, които били на възраст от 13 до 17 години, признали, че изпращат есемес поне веднъж на час, други 32% - че го правят постоянно.  

 Социалните мрежи пък са част от живота на 81% от анкетираните и са „изключително важни” или „много важни” за 32% от тях. Около 70% от тийнейджърите влизат повече от веднъж дневно в социална мрежа, при 34% през 2012 г.  

Канадски учени посочиха какво децата трябва да правят по-малко от 2 часа на ден, за да не увредят мозъка си

 Откакто светът на децата се свива до екрана на смартфона им, специалистите все по-често говорят за нова диагноза - „вирус на цифровото слабоумие”.  

 Още през 2007 г. учени установяват, че все повече деца страдат от разстройство на вниманието, загуба на памет, липсата на самоконтрол. Изследвания доказват промени в мозъка им, характерни за ранен стадий на деменция (слабоумие), които обикновено се развиват в старческа възраст.  

 Резултатите обаче не учудват никой. На практика 7-годишно дете в Европа днес вече е прекарало пред екраните на съвременните устройства над една година от живота си, а младеж на 18 - над четири години. От 1970 г. радиусът на активност на децата се е свил с 90%, т.е. светът им буквално се е свил до екрана на смартфона. Затова, макар и стряскащи, не са преувеличени изводите, които се цитират: децата вече не знаят какво е да тичат навън, да се катерят по дърветата, да пускат хвърчила, да скачат на дама или просто да си говорят.  

 Тревогата вече завладява и психолозите, които алармират, че цифровите технологии инфантилизират мозъка.  

 Но нищо все още не е изгубено, успокояват специалистите. Достатъчно е да се ограничи времето, което децата прекарват с цифровите устройства. Само така, уверени са те, модерното „електронно поколение” ще преоткрие чара на общуването очи в очи и ще хареса света, живеейки го пълноценно, а не от екраните.