Проф. д-р Боян Лозанов е специалист по ендокринология и болести на обмяната.Завършил е медицина в МУ-Пловдив през 1958. Има специалности по вътрешни болести (1965) и ендокринология (1969). Специализирал е тиреоидология в Англия (университетите в Ню Касъл, Лондон и Оксфорд). Национален консултант по ендокринология в периода 1997 – 2000 година. Член е на Европейската Тиреоидна Асоциация (ЕТА) и Европейската асоциация по ендокринология (ЕСЕ). В момента е началник на Клиниката по ендокринология и нефрология в Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда.

 


Разговаряме с него по повод Международната тиреоидна седмица - от 25 до 31 май 2018 г. Тази година мотото на кампанията е „Време е да проверите контролния панел на тялото си!“.. Организатор на инициативата, за пета поредна година, е Сдружението на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза в България (ВИОМ).  В рамките на инициативата на 30 май 2018 г. в Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда ще бъдат организирани безплатни скринингови прегледи за бременни и жени в репродуктивна възраст (18-45 г.), които досега не са били диагностицирани с тиреоидни заболявания.

Проф. Лозанов, какъв е броят на хората, които са засегнати от тиреоидни заболявания в България?

Според няколко проучвания, проведени в периода 2006 – 2012, 10-12% от населението на страната има нарушена функция на щитовидната жлеза. От тях 4-6% са с хипотиреоидизъм, 2-3% с тиретоксикоза, и над 5% с тиреоидит на Хашимото. Честотата на възлестите гуши е 23-24%. Ракът на щитовидната жлеза към 2014 г е отчетен на 4.8/100,000 – 350 случаи за една година. Преди въвеждане на профилактиката с йодирана сол тези цифри са били значително по-високи. Обобщено, към 2018 г, болестите на щитовидната жлеза засягат близо  1 милион българи, като тук не се включват случаите с леки, неизявени и недиагностицирани форми. Възрастовото разпределение е неравномерно. В по-високите възрастови групи честотата нараства до 20%, преобладава намалената тиреоидна функция – хипотиреоидизъм.

Тиреоидните заболявания имат важно медико-биологично значение. Те водят до нарастване на сърдечно-съдовите заболявания и атеросклерозата, а от там до повишаване на смъртността. При децата обуславят непълноценно нервно-психическо развитие, а при жените в репродуктивна възраст водят до намаляване на  раждаемостта поради стерилитет, спонтанни аборти и аномалии на бременността, както и повишена неонатална смъртност. За щастие, при навременна диагноза тиреоидните заболявания са преодолими и в много случаи могат да бъдат излекувани. Изключително важна роля за това има йодният прием, тъй като йодът е основна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, определящ тяхната активност и секреция.

Цялото интервю с д-р Лозанов, четете в zdrave.to