Проблемът с мръсния въздух у нас продължава да предизвиква притеснения за здравето ни. Само преди дни интернет бе залят със снимки, показващи непрогледната мъгла от прах, която закриваше софийските улици като пелена. Нивата на фините прахови частици кръжат около нас, а ние се чудим да дишаме или да не дишаме. И какво да правим, когато чистият въздух се превръща в лукс, от който дробовете ни отчаяно се нуждаят. Макар и институциите да взимат мерки, все пак това не променя опасното за нашето здраве замърсяване на въздуха тук и сега. 

“София е един от най-замърсените градове в Европа. Индекси за качество на въздуха над 100, каквито са нивата в последните дни и които често се случват - между 100 и 150, застрашават рисковите групи, предимно болните с хронични белодробни болести, над 150 застрашават всички, а над 200 са особено опасни. 

Всичко, което е под 10 микрона, влиза дълбоко в белия дроб. Извън газовете, праховите частици са един от огромните рискови параметри, които могат да доведат до хронично изостряне на някои болести. Практически всички хронично страдащи с белодробни болести са застрашени. В България, по официални данни, от замърсяване на въздуха годишно умират около 14 до 18 000 души, а от катастрофи около 1000 души. Мерките са изцяло в ръцете на институциите, не са по силите на някой от нас”, категоричен е пулмологът и национален консултант по белодробни болести, началник на Клиниката по пулмология във Военна болница - София, проф. д-р Коста Костов. 

- Проф. Костов, все повече срещаме по улиците хора с медицински маски. Те помагат ли при смога над града?

- Маските, които хората слагат заради мръсния въздух, са неефективна мярка. Популярните евтини маски могат да помогнат повече срещу вирусите и по-малко срещу някои замърсявания в атмосферата, при това само ако се сменят редовно. 
Частичен е ефектът от маските и за да има такъв, трябва често да се сменят - през два-три часа. Ефектът не е пълен, защото не можеш да носиш маска през цялото време и тя не улавя най-фините частици. От маските има смисъл, доколкото обират големите прахови частици, предпазват от големите капки и вирусите, пренасящи се в тях, но само толкова. Повече смисъл има да се носят в инфекциозна среда - в поликлиника или болница, например, когато искаме да се предпазим от инфекции от околните.
Борбата срещу мръсния въздух не може да става с маски. Трябват мерки на държавно ниво, политика на Министерството на околната среда и другите отговорни. Всичко останало е дребно и неефективно и смятам, че носенето на маска е частичен и несериозен съвет. Ние дори няма как да предвидим кога да ги слагаме - как да знаем, че утре ще има голямо замърсяване, като за него ще съобщят медиите след два дни?!
В дни на голямо замърсяване е по-добре да не отваряме прозорците и да не допускаме мръсотията вътре. Добре е изобщо да не излизаме, да си стоим у дома, ако е възможно. Особено много важи за болниците и болните хора.

Цялото интервю с д-р Костов, четете в zdrave.to