Той ме помоли да остана с него в хотела, още помня светлите му очи и божествения му глас.
Низ от битови сакатлъци и нещастия преследва от десетилетия маститата актриса Емилия Радева, признава самата тя. Особено стресиращ е случаят с единственото й дете – дъщеря й Катя. Ветеранката на армейския театър я ражда късно – когато е вече 35-годишна. Преди това тя на няколко пъти жертва неродените си рожби заради участие във филми, донесли й наистина всенародна популярност.

Когато е само на 2 годинки, Катя се залива с вряла вода. Остава жива по чудо, но лекарите у нас са безсилни да заличат страшните белези. Налага се продължително лечение в Париж, докато момиченцето се възстанови напълно.

„Имах тежко раждане с нелеки последствия, операции и нещастни инциденти. Дъщеря ми беше на 18, когато в гората я нападна търсен от милицията изнасилвач. Спасила се благодарение на самообладанието си. В асансьора на блока ни мъж опрял нож в гърдите й. Обрал я до шушка. Съпругът ми Любомир Димитров също беше ограбен и бит, само че в таксиметрова кола…”, изповядва се именитата жрица на Мелпомена.

Дошлата на бял свят в Радомир преди 76 години актриса много пъти е виждала смъртта в очите – включително и при автомобилна злополука. Чупила е ръка и крак по време на репетиции, един път косата й се запалва на сцената, друг път изгаря роговицата на очите си, след честването на 70-годишния й юбилей я поваля сърдечна криза… … Но най-кошмарен спомен са й оставили не физическите страдания, а душевните травми. След смъртта на съпруга си, който също бе един от стожерите на Театъра на армията, тя остава съвсем сама, защото междувременно дъщеря й напуска България и се омъжва в Париж.

Говори се, че виновници за прокуждането на Катя от родината станали някогашните шефове на театър „Движение” Вельо Горанов и сестрата на Андрей Луканов – режисьорката Герда Луканова. Те упорито не й давали роли и след едно особено бурно спречкване я уволнили заради „труден характер и дървени китки”. От трупата излетяла и племенницата на Радева – кръстената в нейна чест Емилия. Самото следване на Катя във ВИТИЗ протекло при „отровна атмосфера”, тъй като и тя, подобно на щерката на Стоянка Мутафова, непрекъснато чувала зад гърба си злобни подмятания от рода на „връзкарка”, „няма талант, но е уредена заради майка си и баща си”…

В един момент, лишена от присъствието на най-близките си хора, Емилия Радева изпаднала в тежка депресия. Затворила се в себе си, избягвала приятели и колеги, отказвала да се храни, нямала ищах да се грижи дори за единствената живинка в дома си – любимото кученце Руди.

Състоянието й било толкова сериозно, че се наложило лечение при клиничен психиатър, а след това месеци наред посещавала психотерапевт. „Всякакви болки и страдания са минали през главата ми, но никому не пожелавам такова душевно страдание…”, категорична е някогашната прима на Армията. Тя благодари на Господ, че й е пратил добри сестри, като едната от тях – Здравка, дългогодишна продавачка във вече несъществуващия магазин за хляб на площад „Славейков”, поела изцяло грижата за домакинството й. „Ако не беше Здравето, не знам дали щях да се излекувам. Пазаруваше, готвеше, грижеше се за тоалета ми, стоеше при мен, разхождаше ме…”, описва предаността на по-малката си сестра „Снежната кралица на българската сцена”.
Малко преди да поеме към отвъдното, популярният по времето на соца театрален и кинокритик Владимир Каракашев отдели в мемоарите си няколко не особено приятни реда по адрес на Радева и нейния съпруг Любомир Димитров. Според него избраникът на Емилия не изгарял от желание да я отведе в гражданското и

тя го принудила едва ли не с милиция да се задоми за нея.

В интерес на истината на младини красивият и мъжествен актьор разбивал наред дамските сърца и неговата състудентка от ВИТИЗ го ревнувала безумно. В крайна сметка той надянал брачните окови, но най-близките приятели на младата двойка и техни кумци – актьорите Гинка Станчева и Пейчо Пейчев, продължили да се ослушват.

„С Гинчето и Пейчо се знаем от студентските години в театралното училище. Любо и Пейчо бяха втори курс, когато ни „зарибиха” нас, двете първокурснички – млади, непорочни момиченца. Е, влюбихме се, както се казва, за цял живот. Въздишки, ревност, сълзи и обич! Женската страна бе готова за брак, но от мъжката имаше колебания. В нашия случай момчетата се страхуваха.

Увещаваха се един друг, вдъхваха си кураж кой от двамата да е пръв. Аз и Любо, който закъсня за бракосъчетанието в ритуалната зала и ни хвърли в ужас, че се е отказал, на 8 септември 1954 г. встъпихме в брак. Свидетели ни станаха Гинчето и Пейчо. Любо, вече оженен, се тревожеше да не би Пейчо да не го последва и непрекъснато подмяташе: „Куме, хайде, бе! Определихте ли я вече датата? На 24 септември Гинчето и Пейчо на свой ред се разписаха и станаха съпрузи”, връща лентата към „лудите-млади” години любимката на няколко поколения bg-зрители.

Съвместният живот на сценично-семейния тандем Емилия Радева – Любомир Димитров е пълен с шеметни случки, артистична „лудост”, купони до зори и, разбира се, с много алкохол. Не е тайна, пък и самата актриса го признава, че мъжът й залитал по чашката. Тя обаче го раздавала почти въздържателка, само веднъж, докато пирували с Бинка Желязкова и съпруга й Христо Ганев, така омешала напитките, че почти загубила съзнание. За разлика от нея спътникът й в живота и в професията носел на пиячка и често се черпел до малките часове с различни компании. Един път обаче, докато се прибирал на градус с такси, шофьорът се възползвал от безпомощното му състояние и го пребил жестоко, отмъкнал му и портфейла, в който още се мъдрела солидна за ония години пачка.

В гилдията шушукат, че ако маститият актьор е имал волята да загърби овреме пиенето, смъртта може би „щеше да почака”. Уви – макар и болен, с кръвоизливи, с дълги престои по болници, с неколкократно чупене при падане крака, съпругът на Радева остава пристрастен към „твърдото гориво”. Тя твърди, че давел мъката от раздялата със сцената, че не можел да понесе болежките, остаряването… Накрая по думите й се предал и издъхнал, когато била далеч от България - играели „Вчерашни целувки” в дом „Витгенщайн” във Виена.

Въпреки студената си красота и сдържаното поведение на сцената и екрана талантливата радомирчанка е имала безброй известни и „редови” обожатели не само у нас, но и по широкия бял свят.

Особено напорист бил някакъв азърбайджанец, бомбардиращ я години наред с любовни послания и предложения за брак.

Емилия Радева обаче останала вярна на единствения мъж в живота си – своя съпруг, и без колебание жертвала женската си суета в името на семейното огнище. Но един път… без малко да падне жертва на фаталния чар на самия Николай Гяуров. Оперното светило и сценичната фурия се засичат в провинцията, където Гяуров в този момент бил на лов, а Радева се снима във филма „Концерт”.

„По случай приключването на външните снимки продукцията даваше вечеря. Ще сервират и дивеча, прострелян от Гяуров. Моят колега Владимир Трендафилов реши да си тръгне през нощта за София, защото на другия ден имаше репетиция. Поисках и аз да се прибера с него. В полумрака на хотелското фоайе изникна фигурата на Гяуров. Тръпки ме побиват от светлите му очи и божествения му глас. „Мефистофел” изкусително ми прави комплименти колко съм красива и талантлива и ме моли да остана. Не останах”, твърди със смесица от себевъзхищение и закъсняло съжаление Емилия Радева.

Виктор Наумов