Омръзна ми да ме рекетират по болниците, твърди известният журналист и писател
Емил ИЗМИРЛИЕВ е роден на 27 април 1953 година. Публикувал е над 15 хиляди материала в повече от 100 издания у нас и в Украйна. Бил е електротехник, сменен майстор, технолог, сервизен инженер. Учил е в СССР 4 години по времето на застоя на Брежнев. Заради свободомислието си е изключен от Комсомола. Въпреки отличните си оценки е изключен и от университета. След завръщането си в България завършва отново висше образование в Техническия университет. По-късно започва да се занимава с журналистика - въпреки цензурата. Пише хумор и сатира главно във в. “Стършел”. Бил е кореспондент на вестника в Благоевград в продължение на 17 години. Работил е във вестниците “Пиринско дело” и “Разложки край”. Най-плодотворните му години са във в. “Демокрация” - като кореспондент в Благоевград. За 5 години написва около 9 хиляди материала. В този период прави най-интересните си журналистически разследвания. От 12 години работи в “Булгартабак”. Член на Съюза на писателите.
- Как си със здравето?
- За една секунда си счупих рамото. Спънах се на тротоара в тъмното. Проведох серия от профилактични мерки. Най-напред отидох в болница “Царица Йоанна”. Останах приятно изненадан от поведението на един лекар, който беше арабин. Той се държеше изключително професионално. След това попаднах на български лекар, който ми каза: “Това не ме интересува! Не съм ви преглеждал. Не мога да ви направя снимка. Търсете първия, при когото сте попаднал”. За мой късмет рехабилитаторите в “Пирогов” бяха много добри. Трябваше да си платя, но това беше нормално - аз не бях пациент на “Пирогов”.

- Обездвижиха ли ръката?
- Да, с ортеза. Оказа се, че като е обездвижена един месец, след това не може да се раздвижи с месеци, защото мускулите са блокирали.

- Спазваш ли диета?
- Организмът подсказва какво му е необходимо. Ако на едно дете му се яде сол, а ти не му даваш, значи го наказваш. Всеизвестно е, че при язва не трябва да се ядат люти чушки. Но всъщност се оказва, че в лютата чушка има толкова важни вещества, които могат да излекуват язвата. Причината за язвата не е в лютите чушки, а в начина на мислене. Познавам човек с язва, който изяде много люти чушки. Всичко му мина. Язвата изчезна, стомахът се оправи.

Като видиш много храна, не яж като шопар!

Храни се с усещането, че не си съвсем нахранен. В един момент спри и кажи: “Не, не искам повече”. Нелепо е да спазваш диети и да броиш калориите. Човек просто трябва сам да се ограничава и да не бъде лаком. Това ще го направи по-здрав.

- Какво мислиш за Здравната каса?
- Тя се грижи за богоизбраните, които работят в държавния апарат, в Министерския съвет, в Президентството.

- Скъпи ли са лекарствата у нас?
- Цените на лекарствата се формират по някакъв странен начин. Купуват се от един дистрибутор, препродават се на друг, на трети... Крайният потребител, който е болният, поема всички надценки, вкл. ДДС. Според мен ДДС върху лекарствата трябва да се премахне.

Откъде накъде държавата ще печели от това, че хората са болни?!

- Какво мислиш за медицината?
- Тя е насочена към това да излекува болестта, а не да премахне причината.

- А какво е мнението ти за българската здравна система?
- Тя е изградена по чешкия модел на здравеопазване. Приложен е за първи път в Чехия и е доказал своята несъстоятелност. Това се е знаело от всички експерти, които са създавали здравната система в България! Знае се, че системата не работи, и въпреки това се наложи! Най-добрата здравна система е шведската. Тя позволява реално лечение и профилактика. В България няма хигиенна среда, няма профилактика, няма предпоставки хората да бъдат здрави.

- Какво мислиш за лекарите и за болниците?
- Мисията на медиците е да лекуват хората, а не непрекъснато да искат пари. В нашите болници трябва да има съвременна апаратура, а не да се работи с някакви допотопни методи. Днес у нас хората влизат в болниците с усещането, че са захвърлени на улицата, ако не платят.

Изнудването в здравните заведения е непрекъснато -

да се дават пари за нещо, което не се плаща. Това е уморително дори за хора, които могат да си го позволят. Непрекъснатото говорене за пари унищожава енергията, която може да промени нещо. Мисля, че в държавните болници хората трябва да се лекуват безплатно, както е навсякъде по света. В частните болници нека да се плаща.

Според мен причината нашите болници да бъдат лоши се крие в мисленето на хората. Депутатите не са в състояние да гарантират на хората качествени здравни услуги, нито да гарантират на лекарите добро заплащане. Нормално ли е една чистачка да получава повече, отколкото един лекар?! Шефовете на болниците и на отделенията са узурпирали най-доходните операции и манипулации. Направили са си частни клиники. От държавните болници си набират клиенти, които препращат към собствените си клиники. По този начин използват обществената институция, каквато е държавната болница, за лично облагодетелстване. Цели фамилии работят в една сфера - децата на лекарите, внуците им учат едни и същи специалности. На тях им се дава шанс за развитие. Докато на обикновените хора, които учат за лекари, се предоставят само дребни, незначителни длъжности. Така те нито могат да се развиват, нито да се обучават. Затова тези медици бягат от страната ни. След време

ще се окаже, че няма да има кой да лекува хората в България

- Знаеш ли нещо за здравословното състояние на българите?
- То е много страшно! У нас инфарктите са твърде много. Голям брой момичета страдат от анорексия. Ние сме на едно от първите места в света по сърдечносъдови заболявания. Те се причиняват от недостига на енергия в човека. А човек трябва да отдава енергия. Когато помагаш на другите, когато работиш, без да те интересува колко ти плащат, когато не търсиш самоизгода, се зареждаш с енергия. А тя те прави здрав. Здравето се уврежда в значителна степен от пушенето, от алкохолизма, от наркоманиите. У всеки човек е заложена програмата самоубийство. Някои я “осъществяват” чрез алкохола и чрез цигарите. Прави ми впечатление, че жените у нас пушат твърде много.

- Кои са основните причини за болестите?
- Неприемането на травмиращите ситуации. Когато нещо се случи, хората започват да се вайкат и да се тръшкат, смятат, че някой работи срещу тях, че им е направил нещо лошо. Българинът мисли, че другият непрекъснато крои заговори срещу него, че иска да го унищожи и съсипе. Хората се възмущават от злобата, от омразата, от ненавистта. Всичко това влошава тяхното здраве.

- Коя е първата рецепта за здраве?
- Да съхраниш любовта в себе си и да се научиш да прощаваш.

Прошката е най-доброто лекарство за всяка болест

Ако човек не може да прощава, той започва да осъжда останалите. А това е много опасно за здравето.

Много опасно за здравето е и да се обиждаш. Който се обижда, убива себе си и останалите. Сред другите опасности са ревността, клюките. Мисля, че каквото и да стане, човек трябва да прави добри неща, при това незабележимо.

- Какво е болестта?
- Тя е обратната връзка с Бога. Когато човек боледува, винаги трябва да търси причината в себе си, а не в останалите. Всяка болест има смисъл, ако човек се променя, докато боледува. Ако не се променя, болестта става все по-страшна. Накрая идва смъртта. През пролетта и през есента има най-много инфекции. Най-често ги наричаме грип. Обикновено те се проявяват в момент, когато човек трябва да се пречисти.

- Кое е най-опасно за здравето?
- Стремежът към съвършенство. Човек трябва да бъде по-обикновен. Да не казва: “Аз съм велик!”

- Защо се отказа от журналистиката?
- Защото според мен тази професия девалвира и няма обществена защита. И най-важното - липсва обратната връзка между това, което пишеш, и това, което се случва. Колкото и да е странно, преди 10 ноември 1989 г. спирахме заводи, махахме отровни цехове. Обратна връзка съществуваше. На някои тя може да е изглеждала бутафорна. В онези времена общественото мнение променяше много важни неща за хората. Тогава наистина успяхме да направим значими неща. Спряхме един завод в Разлог, който отрови целия район. Докато той работеше, астматичните заболявания се увеличиха 11 пъти. През къща имаше онкоболни. Ако този завод не беше затворен навреме, днес районът щеше да представлява една пустиня. А хората щяха да бъдат тотално покосени от излъчваните отрови. После спряхме фармацевтичния завод в Дупница. Неговото производство

предизвикваше стерилитет у жените

В цеха, където се работеше с най-опасните вещества, се приемаха само жени, които са родили най-малко две деца. В резултат на публикацията ми в “Стършел” най-опасният за здравето цех бе закрит. Местните велможи разбраха, че ако цехът продължи да работи, има опасност да бъдат назначени млади момичета, които не са раждали. Вероятността да останат без деца бе напълно реална.

- Толкова отровен ли бе този цех?
- Да. Дори имаше шега, че когато жените се приберат вкъщи, мъжете им си обличат защитни облекла, преди да си легнат с тях.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА