За и против ваксините

Ваксината дава възможност на имунната система да се запознае с нови възбудители, без да предизвиква болест. За изминалите 150 години средната продължителност на живота се е увеличила 30 пъти, от тях 25 - благодарение на имунизациите. Честотата на усложнения е един случай на 20-30 хиляди ваксинирани

28 Окт. 2009, 13:46 17589 прочита 5 коментара

Ваксината дава възможност на имунната система да се запознае с нови възбудители, без да предизвиква болест. За изминалите 150 години средната продължителност на живота се е увеличила 30 пъти, от тях 25 - благодарение на имунизациите. Честотата на усложнения е един случай на 20-30 хиляди ваксинирани

Когато на болния се даде лекарство и той оздравее, ние не се съмняваме, че този препарат е добър и нужен. Ваксините безспорно ни правят по-здрави, но ако ползата от тях не е очевидна за всички, това се превръща в повод за обвинения. Трудно е да се борим с противниците на ваксините. Защото въпреки логиката по-убедително звучи аргумент, непотвърден от нищо. Винаги е по-лесно да се повярва на твърдението “Нас ни лъжат”, отколкото да се анализират ясните доводи на учените и за хиляден път да се посочат цифрите от статистиката. Първата плашеща информация за ваксините се появила само три месеца след като Едуард Джениър е направил първите ваксини против едра шарка. На 8 август 1796 г. вестник “Таймс” написал: “Ваксините против кравешка едра шарка ще доведат до израждането на човешкия род в крави: на ваксинираните ще им порастат рога, копита и вимета (в зависимост от пола)”. Оттогава насам едрата шарка беше благополучно ликвидирана. За съжаление стотиците и хиляди митове си останаха. Те разцъфтяват с всяка година, с всеки нов век. Само че вместо с рога и копита, сега ни плашат с квазинаучни термини. По-нататък в материала ще се спрем подробно на тях. А сега само ще напомним, че: Едрата шарка е убила английската кралица Мери Втора, австрийския император Франц Йосиф Първи, испанския крал Луис Първи, руския цар Петър Втори, шведската кралица Улрика Елеонора, френския крал Луи Петнадесети. Така сочат доказателствата. Според Световната здравна организация от 1950 г. едрата шарка е поваляла 50 милиона души годишно на планетата. След въвеждането на имунизацията през 1967 година техният брой спаднал на 10-15 милиона души годишно в цял свят. През 1977 г. е докладван последният естествен случай на едра шарка. Той бил в Сомалия. Три години по-късно Световната здравна организация съобщава, че заболяването е ликвидирано. Какво би станало, ако ги нямаше ваксините? Всеки от нас би преболедувал дребна шарка. Един процент от болните биха умрели, 5 процента биха станали инвалиди. Всеки пети човек от нас би се разболял от дифтерия с 10-процентен риск да умре от нея. Повечето от нас биха прекарали полиомиелит и след него биха рискували да останат цял живот парализирани. Всички бихме боледували от коклюш и бихме кашляли в продължение на 2-3 месеца. Един процент от болните биха прекарали белодробни усложнения или енцефалит. Всички бихме прекарали заушка, а 0,1 процент биха останали глухи и безплодни. Никой не би могъл да се защити от туберкулоза и туберкулозен менингит. След всяка травма би било необходимо да се вкарва противотетанусен екстракт с риск от анафилактичен шок. Болните от рубеола бременни жени биха рискували да родят инвалиди - 25 на сто при заразяване в ранни срокове и 10 на сто - в късни. Вече имунизират децата и срещу менингит и пневмония България отделя 12 милиона лева годишно за задължителните ваксини, включени в Националния имунизационен календар. Той започва да се прилага още през първите 24 часа от живота на новороденото с имунизация срещу хепатит В, следват такива срещу туберкулоза - след 48-ия час. Идва ред на втория прием на ваксината срещу хепатит В и т.н. В имунизационния календар не са включени ваксините срещу рак на маточната шийка, срещу хемофилус инфлуенце, пневмококи и други. Ако последните две се покрият, то сумата ще нарасне и ще стане 30 милиона лева. “На фона на това колко пари се дават за други заболявания, 30 милиона лева за модерна имунизация на всички български деца не е скъпа цена” - заяви неотдавна главният епидемиолог д-р Ангел Кунчев. Той смята, че разделянето на ваксините на задължителни (предвидени в имунизационния календар) и препоръчителни не е на базата кои са по-добри и по-лоши, а поради недостатъчни финансови ресурси. Между другото задължителните на този етап ваксини са 9. За сравнение в САЩ те са 16, в европейските страни от 15 до 18. А могат и може би трябва да бъдат 28. Според Националния имунизационен календар ваксини се поставят срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, морбили, заушка, рубеола, полиомиелит, хепатит В, бяс, коремен тиф, кримска треска. Последните три са препоръчителни, а останалите са задължителни и безплатни. От 01.01.2010 г. би трябвало през 2-рия, 3-тия и 4-тия месец, вместо ваксините Дифтеткок и Имовакс, да бъдат поставяни комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце и ваксина против Стрептококус пневмоние. С предложените промени в лекарствения закон се предвижда възможността препоръчителните ваксини да се продават от лекарите. Някои специалисти обаче смятат, че това ще е изключителен конфликт на интереси. А и не може да се гарантира на болния, че ще получи ваксината, която предпочита. Министерството на здравеопазването развива политика на разширяване на имунизационния календар с цел намаляване инфекциите сред децата, а оттам и в обществото. Предвидените две нови ваксини, които споменахме, ще предпазват съответно от менингит и пневмония. Няма съмнение, че държавата трябва да “прежали” тези около 25-30 милиона лева. Защото ако погледнем статистиката, ще установим, че ако от туберкулоза през 2008 г. в света са починали 1 700 000 души, то жертвите на пневмониите са над 50 милиона. Затова двете ваксини са задължителни в почти всички европейски страни”. ВНИМАНИЕ! Пневмококовата ваксина ще се поставя на децата след навършване на 2 години. Тя е подходяща за прилагане и при страдащи от хронични, сърдечни, белодробни и чернодробни болести, при които пневмониите протичат по-тежко. Реимунизацията е през 5 години. Ваксинирането срещу менингит ще се прави между 2-месечна и 5-годишна възраст. Обмисля се добавянето и на още две ваксини - срещу папиломавируси и срещу ротавируси. Засега обаче те най-вероятно ще бъдат препоръчителни. Ваксината срещу рак на шийката на матката вероятно ще стане задължителна след две години. Децата не са защитени от някои много опасни болести - ХИВ-инфекция. Наричат я още петата детска инфекция. Ваксината, за която педиатрите вече 10-15 години настояват, е насочена против хемофилната пръчица тип b. Точно този бацил е възбудителят, който предизвиква някои видове менингит и пневмония, бронхит и отит. Да се надяваме, че съответната ваксина ще бъде включена в имунизационния календар в началото на 2010 година, както е предвидено. - Хепатит А. Повечето от половината болни от тази болест са деца, но ваксина не е предвидена в имунизационния календар. &bdquo;Ако ваксинираме 1500 човека, ще запазим 500 живота” - Менингококова инфекция. За нея се заговори, когато преди една година само за няколко часа почина детенце от вирусен менингит. Този въпрос въобще не е решен за нашата страна. Спомняме си, че майки заведоха подписка. Тези неща трябва да се изчистят. Само с помощта на ваксина против менингит плюс такава срещу ХИВ могат да се предотвратят половината от всички менингити. “Ако ваксинираме 1500 човека, ще запазим 500 живота” - казват специалистите. - Пневмококова инфекция. За една година с помощта на ваксина против тази инфекция могат да се предотвратят 125 хиляди случая на пневмония. От тях 80 хиляди при деца до 5 години. Има още два вида от тази ваксина: едната е за деца над 5 години, възрастни хора и хора от рисковите групи. Виждаме, че и тя е обещана от началото на 2010 година. Нека не забравяме колко тежко протича т.нар. чревен грип при децата - Ротавирусна инфекция. Именно този вирус предизвиква зимно-пролетния гастроентерит при децата. Често го наричат стомашен грип. В страните, където децата ги ваксинират, се избягва хоспитализиране на огромен брой деца. Да не говорим за летален изход. Нека не забравяме, че чревните инфекции при децата протичат много тежко. Съществува много голям риск от обезводняване. А ваксината е съвършено безобидна. Приема се орално. - Човешкият папиломен вирус. По своята същност тази ваксина е против рак на шийката на матката, който се предизвиква от онкогенни типове на вируса. Заразяването става при полов контакт. Очакваме и тази ваксина до две години да стане задължителна. Засега е само препоръчителна. - Варицела. Болестта се приема за лека, но дори и при децата тя дава усложнения. Неприятното е, че вече порасналите деца, сега възрастни, не са защитени от нея. Не е тайна, че варицелата протича много по-тежко при възрастни, отколкото при деца. В някои страни тази ваксина се поставя на подрастващите. Ако и ние я въведем - болните ще намалеят с десетки, а защо не и със стотици хиляди. Най-страшните митове за последствията от ваксинирането Ще започнем с т.нар. нарушения на имунния статус. По принцип имунният статус е показател за способността на организма да се противопостави на инфекцията. Да я запомни, а за тази цел той трябва да се измени. В противен случай не би могъл да защити организма. Когато се роди, детето попада в свят с вируси и бактерии. И те, нарушавайки този негов имунен статус, позволяват да се формира правилна имунна реакция и да се избегне неправилната. А неправилна, на първо място, означава алергия. Именно затова помагат ваксините “Нашият организъм е способен едновременно да формира имунна реакция на 105 антигена на чужди вещества - твърди проф. Сузана Харит. - Ако в най-атакуваната ваксина (на този етап тя е АКДС) антигените са около 3000, то в най-сложните съвременни комбинирани ваксини те са не повече от 30-40”. Продължаваме с т.нар. автоимунни процеси. Кои са автоимунните заболявания: ревматоиден артрит (най-често при децата), склеродермия, системна кожна туберкулоза... Но няма никакви доказателства, че ваксините предизвикват такива тежки заболявания. Стигаме до т.нар. алергична готовност. В съвременната алергология стана много популярна “хигиенната теория на алергията”: предпазвайки детето от инфекции, ние помагаме за развитие на генетичната му предразположеност към алергии. В Африка има много по-малко алергично болни, отколкото в развитите страни. И в семействата, където си отглеждат кучета, се срещат по-малко алергични деца, въпреки че животните носят от улицата колкото си искаме инфекции. Тук е мястото да повторим, че ваксината е възможност на имунната система да се запознае с новите възбудители, без да предизвиква болест. Какво означава “Изменение на ендоекологията”? Първо да уточним, че “ендо” означава “вътрешен”. Учените не могат да си обяснят каква екология се променя с вкарването на ваксини. Вероятно се има предвид нарушаване баланса между лошите и добрите бактерии в червата. Но това се нарича дисбактериоза. А при тази ситуация се получава точно обратното - болестта се развива вследствие инфекциозните заболявания и лечението им с антибактериални препарати. Нека видим какви още “страшни” и неразбираеми наименования измислиха някои хора: “дезадаптация”, “тежко ваксинално морбили”, “понижена неспецифична реактивност” и т.н. Всичко това или е неразбираемо за специалистите, или няма никакво основание за тях. Ще дадем един класически пример как се ражда един мит Става дума за т.нар. постваксинален аутизъм. През 1998 г. в западните средства за масова информация се появиха съобщения, че ваксината против морбили предизвиква аутизъм. Скоро след това авторът на тази теза д-р Уейкфилд признава пред Британския етичен съвет, че е публикувал непроверени данни, и се е извинил. Това твърдение беше сериозно проверено и не се откри никаква връзка с аутизма. Но думата беше изречена, хората се изплашиха и във Великобритания тръгна вълна на отказване от ваксинация. Резултатът - десет хиляди случая на морбили и един смъртен случай. И този слух досега се носи из интернет. Истинските странични ефекти не са толкова много, но все пак ги има Отново ще се обърнем към статистиката. В днешно време честотата на усложнения е един случай на 20-30 хиляди ваксинирани. Повечето от тях не са опасни - зачервяване и оток на мястото на инжекцията, повишена температура, леко неразположение. Много рядко се развиват алергични реакции. При някои деца с предразположеност към гърчове след ваксина се забелязва висока температура, която може да провокира развитие на гърч. Това наистина е риск от ваксинацията. Комбинираната АКДС ваксина е най-реактогенната ваксина. Тя дава не повече от 20-30 случая на усложнения в годината, вкл. и с гърчове вследствие високата температура. Но трябва да знаем, че случаите на гърчове, които не са свързани с ваксини, са стотици пъти повече. “От 1963 до 1970 година ние масово ваксинирахме против вариола (едра шарка). Това беше една от най-реактогенните ваксини - а доказаните случаи на сериозни усложнения бяха не повече от 30-40 на година” - казва Сузана Харит. Ваксината не е абсолютно безопасна “Ваксината не може да бъде абсолютно безопасна. Освен основно действащо начало тя съдържа и други компоненти: вещества, необходими за засилване на имунната реакция; стабилизатори и консерванти, нужни за запазване на качеството є” - обяснява Сузана Харит. - Именно тях обвиняват в токсичност и ефект на натрупване. Основният заподозрян е органоживачна съставка, наречена мертиолат, който се съдържа в комбинираната ваксина АКДС. С тази съставка се свързват и уврежданията на мозъка, и аутизма. Обаче няма никакви доказателства за това. Максимално допустимата концентрация на мертиолата е 0,05 мкг/мл. Проведените от задгранични учени спектрометрични изследвания на 6-месечни бебета показаха, че след вкарване на пълен комплекс ваксини, аналогични на АКДС, концентрацията на консерванта в кръвта е всичко на всичко 0,014 мкг/ мл и по-малко дори. А това вещество въобще не се съдържа в съвременните безклетъчни коклюшни ваксини.” Имунизациите, на които всеки трябва да се подложи Направените в детството ваксини не ни защитават за цял живот. Освен това се появиха нови, които не се извършваха в училищата през 70-те и 80-те години. - Против човешки папилома вирус. Въпреки че тази ваксина се препоръчва преди началото на половия живот, докато още не е станало заразяване, не пречи и възрастните вече жени да се подложат на нея. Дори и тези, които са носители на вируса. След 45-годишна възраст имунитетът започва да се понижава. Човешкият папилома вирус, който не се е проявявал по никакъв начин до този момент, може и да се активизира точно сега. Срокът на действие на ваксината е неограничен, но засега медиците предпазливо обещават петгодишен устойчив имунитет. - Против хепатит А. Ние можем и трябва да се ваксинираме против болестта на мръсните ръце - жълтеница, т.е. хепатит А. Болестта е много заразна и опасна за черния дроб. Тя често протича скрито, маскира се като хранително отравяне. А това означава, че човек не получава необходимото лечение. В чужбина ваксината се прилага много широко. Ние също трябва да се защитим: две дози, вкарани в рамките на половин година, оформят устойчив имунитет за следващите 15-20 години. - Против дифтерия и тетанус. Ако последното ваксиниране с комбинирана ваксина ви е било направено преди повече от 10 години, срокът за защита е изтекъл. Тя трябва да се повтори, при това колкото може по-скоро. Особено ако сте навършили 40 години. Именно от тази възраст нататък човек е най-уязвим пред дифтерията, която се предава по въздушно-капков път. Бактерията, предизвикваща тетанус, по принцип е навсякъде. Двете ваксини трябва да се обновяват на всеки 10 години. - Против пневмококова инфекция. 60 % от острите респираторни вирусни заболявания не се предизвикват от вируси, а от пневмококи. Тази бактерия се заселва в носоглътката и става причина не само за пневмония, но и за отит, синузит, бронхит, фарингит, артрит и дори сепсис. Пневмококите са причина за 20 % от случаите на обостряния на хроничен бронхит. Ваксината съществува отдавна, но малко хора го знаят. Ваксинация обикновено се провежда при всякакви хронични заболявания. Но тя е полезна и за тези, които се простудяват няколко пъти за една зима. Тя е полезна за пушачите с техния понижен имунитет. Вкарва се еднократно веднъж на пет години. - Против менингококова инфекция. Предизвиква не само менингит, но и пневмония, възпаление на вътрешната обвивка на сърцето (ендокардит), ставите (артрит), очната дъга (иридоциклит). За защита стига една-единствена доза от ваксината, вкарана веднъж на 4 до 5 години. - Кърлежов енцефалит. Замислете се за тази ваксина още сега, за да може до лятото да придобиете имунитет. Две ваксинации с интервал от един месец и трета след една година напълно ще осигурят устойчива защита. Рискът от усложнения след заболяване е много по-голям от риска след ваксинация А сега нека сравним с риска от усложнения след инфекция. При един от 1000 болни се развива енцефалит. Това е увреждане на мозъка при морбили, рубеола, варицела. При всеки един от 200 се развива тежка пневмония. А при всеки 5-и болен от епидемичен паротит (заушка) е възможен менингит. Същата инфекция заплашва 30 на сто от мъжете с безплодие. Имайки предвид всичко това, степента на риска от усложнения след инфекция и след ваксинация е несъпоставима. Наскоро американски учени проведоха мащабно изследване. Анализираха група ваксинирани против папиломния човешки вирус момичета, които боледуват от бронхиална астма, диатеза и тиреоидит, и се оказа, че честотата на развитие на тези болести при ваксинираните и неваксинираните е съвършено еднаква.