КУМИРИ
Вдовецът Йордан Василев я изгони от дома си
Заради сина на Левчев Хани се пропила

Преди две години на 3 май си отиде голямата българска поетеса и общественичка Блага Димитрова. Малко преди да почине на 3 май 2003 г., Блага Димитрова сподели, че ^чопли книгата на живота си^, но се опасява, че няма да й стигне времето да разкаже за дългия си и труден път. Уви, точно така стана. Иконата на демокрацията, която близо две десетилетия водеше битки със смъртта, не успя да завърши своя автобиографичен роман. А имаше толкова много неща да разкаже!
За щастие тази година и не много четящите българи ще имат възможност да се докоснат да някога цензурирания роман на Блага ^Лавина^, по който в началото на 80-те бе заснет забележителен едноименен филм. Романът ^Лавина^ е една от книгите, включени в златната библиотека от култови произведения на 20-и век, разпространяваща се по вестникарските сергии.

Колкото и странно да звучи, пословично виталната и някога много красива поетеса Блага Димитрова, на която завистниците приписваха какви ли не прегрешения в младите й години, до последно твърдеше, че единственото нещо, за което съжалява, е, че е пропуснала младостта си. Тогава тя по три часа на ден свирела на пиано, четяла, учела езици.
^Душата ми беше пълна, но загубих много младежки радости^, въздъхваше Блага в минути на откровение.^
Младите сега сигурно няма да повярват, но Първа софийска девическа гимназия, в която учела бъдещата поетеса в един клас със Стоянка Мутафова, била монашески строга. Черни чорапи, бяла колосана яка, която реже врата като гилотина, прибрани коси с безброй фиби, баретка, стягаща като менгеме лудата глава, пълна с мечти за ваканцията и за далечното свободно бъдеще. И безброй домашни, класни, срочни. За какви ти момчета и купони като сегашните може да става дума, когато трябва денонощно да зубриш уроците си, за да успееш! След това Блага завършва славянска филология в Софийския университет. От онези години е и интересът й към обществения живот, към политиката. Тя е била член на РМС, докато е било нелегално и опасно. Колкото и чудно да е обаче, никога не става член на БКП, въпреки че неведнъж са я канили.
Първите си творби публикува през 1938 г. в сп. ^Българска реч^. Критиката веднага я забелязва заради интелектуалните и философските дълбини в лириката й.
През 1951 г. Блага Димитрова защитава дисертация на тема ^Маяковски и българската литература^ в Литуратурния институт в Москва. После дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Пише поезия, проза, пътеписи и критико-биографични изследвания. Превежда ^Илиада^ на Омир, ^Пан Тадеуш^ на полския гений Адам Мицкевич и други велики произведения на руски, полски и скандинавски автори. По нейни книги са създадени няколко филма, между които ^Лавина^ и ^Отклонение^.
Голямата любов на Блага Димитрова е Йордан Василев.
Запознават се при доста странни обстоятелства - на гроба на самоубилия се през 1966 г. невероятно даровит млад критик Минко Николов, приятел на Данчо. Там, пред зейналия гроб, Блага прочита специално написано за трагичния повод стихотворение. След това двамата се заговарят и тя го кани на гости. А след няколко месеца пътуват заедно до Русе, където той говори за нейното творчество. През целия път дотам и обратно си бъбрят за музика. Блага, както казахме, от малка свири на пиано и достига такова майсторство на изпълнение, че можели да й завидят и най-добрите професионалисти. Но се оказва, че тя знае като ноти всичките сонати на Бетовен, но не и неговите опуси. Данчо пък, който също е филолог по образование и вече се изявява като обещаващ литературен критик, знаел всички опуси на Бетовен, макар че нотите му били непознати. Така че първото нещо, с което успява да й направи много силно впечатление, са опусите на великия композитор. Когато пристигат на гара София, ситуацията е като че ли малко неловка, но в момента, в който трябва да си кажат ^довиждане^, решават да се съберат. Това, съгласете се, може да направят само хора, занимаващи се с литература, с музика и философия.
Блага е 13 години по-голяма от Данчо.
По това време той е женен и има дете, известния днес журналист Ивайло Василев. Но това, че е по-млад от нея, изобщо не си личи. Почти през целия им съвместен живот - 37 години - тя винаги е изглеждала по-млада от него. С изключение, разбира се, на последните 5-6 години, когато беше много тежко болна и гръбнакът й вече не издържаше.
Онези, които ги познават отблизо, разказват какви невероятни грижи е полагал влюбеният съпруг още преди трийсетина години, когато Блага за пръв път попаднала в онкологията. Операцията била изключително тежка и продължила 6 часа. Повече от месец Данчо бдял над нея в болницата - бил и медицинска сестра, и санитарка.
Сменял сам банките при преливане в реанимацията, макар че преди това изпитвал ужас от кръв.
Дали заради престоя в болницата, или поради някаква друга сантиментална причина, но Блага цял живот най-много е харесвала стиховете си, написани там. Особено ценяла и пиесата ^Богомолката^, в която осмива Тодор Живков, но тя видяла бял свят едва след 10 ноември. Тя пък е написана в ^Пирогов^.
Йордан Василев е плътно до нея и в годините, когато много от творбите й бяха посрещнати на нож от идеологическите цензори, когато романите й се възприемаха като критика на социалистическата действителност. И особено когато поетесата се сдоби със славата на дисидентка.
В навечерието на 10 ноември Блага Димитрова стана член на Клуба за гласност и преустройство и на Комитета за екологична защита на Русе. Тя бе сред интелектуалците, поканени на знаменитата закуска с тогавашния френски президент Франсоа Митеран. СДС я превърна в свой символ. За сините тя стана морален коректив и наистина доказа, че нравствеността за нея стои над всичко.Точно по това време обаче, в разгара на шумните митинги през 1992 г., й беше спретната една доста неприятна провокация. Неизвестни лица, но според информирани - бивши генерали от запаса, издадоха нейна стихосбирка, възхваляваща комунистическия вожд Георги Димитров и пролетариата.
Отпечатани бяха 20 000 книжлета, които бяха подхвърлени на приближени медии. В резултат на това стана шумен скандал. Иконата на СДС бе разобличена като комунистка. Блага реагира болезнено и типично в неин стил заклейми медиите, дръзнали да дадат гласност на случая.
За втори път тя произнесе люти клетви на 11 юли 1993 г. , когато напусна вицепрезидентския пост в знак на несъгласие с президента Желю Желев, с когото я свързваше 12-годишна дружба. Поетесата не можа да прости на държавния глава, че е разкритикувал СДС на прочутите ^Боянски ливади^ и мълчаливата му подкрепа за управлението на Беров. В знак на протест срещу изявлението му тя демонстративно си хвърли оставката. Този акт е прецедент в демократичната история на Европа.
Блага тогава написа писмо до медиите, лишено от всякакви емоции. В него овластената поетеса обяви, че счита оставането си на поста вицепрезидент за компромис със съвестта й.
Какво точно се беше случило между двамата с Желев, и до днес не е съвсем ясно. Може би мемоарната книга, която тя така и не успя да напише, щеше да даде отговор на много въпроси около фаталната дата 9 юли 1993 г., когато тя влиза гневна в кабинета на Желев. Според изключително близки до бившия президент тогава тя изрича думи, които трудно могат да бъдат чути от устата на интелектуалец.
Блага отправя тежки клетви към Желю и семейството му, след което разтреперана излиза от ^Дондуков^ 2. Написва оставката си и я депозира два дни по-късно. И повече не стъпва в тази сграда. Може би Желю би простил тежките думи, изречени от вицето му, ако съдбата не им поднася горчива чаша. По ирония на съдбата малко преди това Йорданка, голямата дъщеря на Желеви, се самоубива при неизяснени и досега обстоятелства. Клетвата, която Блага Димитрова изрича, засяга изключително много президента и неговата съпруга.
След като напуска вицепрезидентския пост, Блага повече не си продумва и една дума с Желев. Към края на 90-те години, когато Франсоа Митеран отново пристигна в България за ^повторение^ на славната дисидентска закуска, бившите приятели стояха в различни краища на масата и избягваха какъвто и да било контакт.
През 1999 г., когато поетесата окончателно се оттегли от политиката, тя направила опит да се извини на бившия президент. Позвънила у дома му, но на телефона се случила съпругата Мария. Щом я чула, Желева затворила телефона, описват ситуацията запознати с деликатния конфликт.
Тежката клетва, която Блага Димитрова отправя към Желю, винаги я е мъчила, споделят близки до поетесата. Гордостта, предадена й още като студентка от учителката й в литературата Елисавета Багряна, я карала до последно да не се покайва за деянието си.
Впрочем, преди да се извърне срещу Желев, Блага Димитрова отправи още едно зловещо проклятие.
^Нека изсъхне тази ръка, която подпише конституцията!^, зловещо произнесе тя от парламентарната трибуна и хвърли в шок и ужас цялото Народно събрание.
Отвратена до дъното на душата си от политиката, на въпроса как би коментирала сегашната политическа ситуация, тя отсече: ^Кукерски танци, но не за прогонване на зли духове, а за извикване на духовете на алчността, злобата, омразата.^
До края на дните си Блага не даде обяснение за тежките си думи срещу Желев. Може би защото на интелектуалците у нас никой не търси сметка за прегрешенията.
По ирония на съдбата, тя си отиде така самотна, както и нейната учителка в дебрите на литературното тайнство Елисавета Багряна. ^Вечната и святата^ издъхна в старчески дом, а Блага - заобиколена единствено от съпруга си. В последно време бившият главен редактор на в. ^Демокрация^ Йордан Василев лекува мъките си по спътницата си в живота с водка, бира и кебапчета в капанчето на пазара ^Ситняково^.
Що се отнася до осиновената дъщеря на Блага - виетнамката Хани, там нещата след смъртта на поетесата се развиха в крайно неприятна посока. Василев просто я изгони от дома си с думите: ^Ти си черна неблагодарница, ти съсипа живота на майка си!^ Бездетната Блага я довела след едно от посещенията си във Виетнам по време на войната с американците. Истинската й майка просто помолила поетесата да вземе едно от отрочетата й, защото нямала с какво да ги храни. Милозливата Блага давала мило и драго за дръпнатото момиченце, разказват нейни близки.
Хани обаче нито веднъж не я нарекла ^мамо^.
Всеки ден я обвинявала, че я е разделила със семейството й. Напук на Блага тя зарязала класическата музика и пианото, с които се занимавала в Музикалното училище, и се отдала на естрадата. Но след като не й потръгнало, обвинила осиновителката си, че нарочно не иска да пусне връзките си, за да я изстреля на върха, и за отмъщение отпрашила за Виентам. Роднините й там обаче я приели хладно, още повече че тя не знае бъкел виетнамски. Така тя отново се върнала в България и завъртяла любовна авантюра със сина на Любомир Левчев - Владо. Той обаче й бил дузпата, оженил се за друго момиче и заминал за Америка, където живее и досега. Оттогава Хани започнала да злоупотребява с чашката, доверяват от компанията й.

Венелин МИТЕВ