АРОН АРОНОВ: НАРОЧНО ВДИГАМ КРЪВНОТО ПРЕДИ СПЕКТАКЪЛ!

Българските болници приличат на кочина, твърди известният тенор

Арон АРОНОВ е завършил Музикалната академия, Вокален факултет, и двегодишна Оперна студия при Христо Бръмбаров. От 1965 г. е солист тенор в ДМТ “Ст. Македонски”. Репертоарът му включва почти всички централни роли от класическите оперети: Едвин в “Царицата на чардаша” и Тасило в “Графиня Марица” от И. Калман; Парис в “Хубавата Елена” от Ж. Офенбах; Айзенщайн в “Прилепът” и Баринкай в “Цигански барон” от Й. Щраус; Су Чонг в “Страната на усмивките” и Данило във “Веселата вдовица” от Фр. Лехар и много други.

- Имал ли сте здравословен проблем на сцената?
- Да. Но преди това трябва да спомена, че се занимавам с йога и моржувам. Питат ме: “Докога?” Отговарям, че когато стана на 98 години, вече няма да се занимавам с йога и да бъда морж. Вероятно съм попрекалил и с двете занимания. На един спектакъл, по средата на първото действие, усетих, че нещо става с гласа ми. Едва издържах първото действие и прегракнах. Дойде колега, който довърши спектакъла. Легнах болен с температура - и моржовете, и йогите настиват. При мен има нещо странно. Аз калявам тялото си, дори понякога го презакалявам. Но дойде ли вирус, не ме пощадява.
- Действително е странно закален човек да се бори трудно с вирусите.
- Така е. Разболеят ли се няколко колеги, колкото и да страня от тях, всичко се оказва безуспешно. Влизам “под шапката” на вируса и се разболявам. Много се депресирам, когато гласът ми не е добре и колата ми не работи.
- Боли ли ви нещо?
- Разбира се, че ме боли. Сутрин си казвам, че ако нищо не ме боли, значи не съм жив. Понякога страдам от главоболие - резултат от напрежение, от тежка репетиция. Най-много се страхувам за гърлото си. Всеки човек страда от болки в гърлото, но при мен то е основен апарат. Съгласен съм да ме боли всичко друго - главата, кръста и т.н., само не и гърлото.
- Имате ли високо кръвно налягане?
- Понякога е високо. Обичам да е високо преди спектакъл. Човек с ниско кръвно не може да се отдаде истински на публиката
- Бихте ли обяснил по-подробно?
- Идвам за спектакъл и чувствам, да речем, умора. Казвам си: ”О, кръвното ми не е достатъчно високо. Има начин да го вдигна.”
- Как?
- Пия много вода. Имам една халба. Пускам ледена вода, независимо дали е зима или лято, малко преди спектакъла изпивам една халба. Между действията, ако има време, отново пия ледена вода. Така се чувствам силен.
- Пиете ледена вода. Но откъде знаете, че кръвното се повишава?
- Сигурен съм. Проверявал съм.
- Откога практикувате това?
- От около 30 години. Зная го от моя любим колега Видин Даскалов, вече покойник. 35 години прекарахме в една гримьорна.
- И той ли пиеше вода като вас?
- Да. Неговото кръвно беше по-високо поначало и той пиеше по-малки количества вода.
- Сега ще ви задам въпрос, който е свързан с логика, въпреки че нищо в този живот не върви по логика. Ледената вода би следвало да повлияе зле на гласа ви.
- Така е по логика. Но ето какво се получава според мен на практика. Когато ларинксът функционира, в него се събира повече кръв. За да охладя тази кръв, за да я разсея, пия вода. Голямата наша певица Елена Николай ядеше сладолед преди спектакъл, за да нормализира състоянието на капилярите в гърлото си. Правя същото. Потушавам температурата на капилярите и се чувствам добре.
- Изглеждате в отлична форма. Как го постигате?
- Гледам да се движа повече. Старая се да не натрупам килограми. Имам дебели колежки, които се чудят как поддържам оптимално тегло. Когато ме попитат какво да направят, за да отслабнат, им отговарям: Не се тъпчете с храна!
- Колко килограма сте днес?
- 73. А преди време бях 96 килограма. Никога вече няма да допусна моите крака и рамене, както и моята душа, да носят над 20 излишни килограма.
- Кое е най-сериозното нещо, от което се оплаквате?
- Най-сериозно се оплаквам, когато боледуват моите приятели.
- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Цените са ниски за 7-8 на сто от хората в България. За много мои братя и сестри цените са ужасяващи.
- На какво приличат българските държавни болници?
- На кочина. Жалко е. Аз съм български евреин. Моите прадеди от 500 години насам живеят в България. Чувствам се българин. Дори не говоря иврит. Никога не съм допускал, че българските болници могат да стигнат до това положение. Щом нямаме пари за здраве, за училища и т.н., тогава за какво ни е тази държава?!
- Има ли стрес във вашата професия?
- Да. Винаги съм много развълнуван по време на спектакъл. Не зная дали е точно стрес или страх. Но има един факт. Премервам се на кантарчето вкъщи след представление. Аз съм малко странен. От мен никога не тече пот. Какво се оказва?! Без да се потя на сцената, всеки път аз губя около килограм и 180 до 220 грама. Сякаш изгаря някъде. Веднъж попитах един лекар къде отива този килограм. Той ми обясни, че килограмът излиза през устата ми. Повярвяйте ми, не мога да си представя, че килограм и нещо излиза през устата ми.
- Влияе ли ви напрежението?
- Да. Аз съм емоционален човек. Дълбоко преживявам болестите на колегите и на близките ми хора. Чудя се как да поема грижата за тяхното здраве, за да бъдат те по-спокойни.
- Кога страдате най-много?
- Когато гърлото ми не е в ред.
- Занимавате ли се с друг спорт освен с йога?
- Практикувам йога от студентските си години. В Дупница бях страхотен лекоатлет. Бях окръжен първенец на 100 метра гладко бягане. Днес правя гимнастика, тичам на място или до театъра. За съжаление не ми остава време да отида в планината.
- Какво правите в почивните дни?
- Имам много ученици по вокал, занимавам се с тях и това ме радва.
- Кое ви привлича в йогата?
- Преди всичко дишането, не асаните. В крайна сметка човек е жив, защото диша. Ама как? С половин бял дроб, с три-четвърти или с целия? Мисля, че правилното, белкантовото, пеене е дейност, която изисква пълноценна функция на целия бял дроб. По този начин пеенето се превръща в здравословен процес.
- Спазвате ли диета?
- Не. Внимавам със захарите и с тестените произведения. Много обичам сладки неща, но гледам да ги намразя. Старая се да ям само мед. Предпочитам яйцата пред месото - те са любимото ми ястие.
- Има ли лекари, на които сте благодарен?
- Да. Преди всичко искам да благодаря на д-р Бенов, фониатър и специалист по УНГ болести, в болница “Царица Йоанна”. Много дължа на д-р Свобода Витошка, специалист по вътрешни болести от Дупница. Много пъти ми е помагала, спасявала ме е от неприятности дори по телефона. Ако нещо се случи, аз първо се обаждам в Дупница и след това ходя на лекар. Дълбоко съм задължен на проф. Панчо Панчев, уролог от “Александровска” болница. Преди 15 години той предотврати една неприятна ситуация с мен. Блестящ е!
- Защо избрахте оперетата?
- Учих 4 години оперно пеене при проф. Христо Бръмбаров и две години майсторски оперен клас. Държавният ми изпит беше “Травиата” във Варненската опера. Мислех да се отдам на операта. Но майка ми беше много болна. Аз съм от Дупница, а тя беше там. В София не обявиха конкурс за тенори. Затова кандидатствах в оперетния театър. Веднага ме взеха. Моят педагог Христо Бръмбаров вдигна голям скандал. Каза, че е искал да направи от мен голям оперен певец. Но след като разбра причината, ме разбра. Той също имаше майка и се грижеше много за нея. След третата-четвъртата година започнах да пея и в операта. Вървеше опера-оперета, опера-оперета... Един ден ме поканиха да гастролирам в Софийската опера. Играех централна роля - Манрико в “Трубадур”. След този случай ме поканиха за още няколко спектакъла, за целия репетиционен период и за премиерата на “Ернани”, на “Йенуфа” и др. По онова време директор на операта беше Руслан Райчев. Той каза: “Арончо, много хубаво пееш, но трябва да избираш - опера или оперета?” След два-три дни го попитах не може ли да бъда на половин щат в операта и на половин - в оперетата. Оказа се, че това е трудно осъществимо. Оперетата беше пълна с публика, в операта беше по-различно - идваха зрители, но предимно при по-големи изпълнители. Винаги съм твърдял, че обичам да живея, но обичам да оставам жив и на сцената. Затова избрах оперетата. Теноровите герои в операта почти винаги накрая умират. А на мен ми се живее...
- Българинът здрав човек ли е?
- Нашето поколение става все по-болно. Трябва да има здравни грижи за българския народ. Не може един лекар да получава толкова нещастна заплата. Българинът боледува, защото не може да се храни правилно. Той тъпче стомаха си с кисело мляко, хляб и 1-2 лъжици захар, за да се чувства сит. Парите на сънародниците ни са твърде малко, за да се грижат за здравето си. Оставят тази грижа на лекаря. Но когато той предпише съответните лекарства, нямат пари да ги купят. Това е голямата трагедия. Винаги ще повтарям: заплатата ми не е висока, но бих искал лекарската да е по-голяма от моята!

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА