Братята Иван и Венцислав Петрови: Пред близнаците от Станкето склониха глава “Байерн” и “Абърдийн”

Сега за тях си спомнят тези, които с носталгия въздишат по славното време на “Марек” от втората половина на 70-те години на миналия век. Тогава от 41 хиляди жители на Станке Димитров (сега Дупница) 32 хиляди бяха на стадион “Бончук”, който се пръскаше по шевовете, а по околните дървета хората висяха, накачени като гроздове.

18 Март 2011, 12:30 9360 прочита 0 коментара

Братята Иван и Венцислав Петрови: Пред близнаците от Станкето склониха глава “Байерн” и “Абърдийн”

Иван стреля с глава към вратата на "Абърдийн".

Сега за тях си спомнят тези, които с носталгия въздишат по славното време на “Марек” от втората половина на 70-те години на миналия век. Тогава от 41 хиляди жители на Станке Димитров (сега Дупница) 32 хиляди бяха на стадион “Бончук”, който се пръскаше по шевовете, а по околните дървета хората висяха, накачени като гроздове.

Иван Петров заедно със своя брат близнак Венцислав бяха юноши на “Левски”, но намериха своето призвание в отбора на “Марек”, където преминаха най-хубавите им години във футбола. Иван беше типичен център-нападател - снажен, мощен. Стреляше отлично и с двата крака, но беше отличен при играта с глава, където остана непобедим на “втория етаж”. За тандема му с Венцислав още се говори, а двамата дори само при разигравания с глава можеха да доведат до световъртеж противниковите защити. Когато “Марек” за пореден път влезе в “А” група през 1976 г., братя Петрови веднага привлякоха вниманието върху себе си. Те буквално водеха отбора от Дупница от победа към победа. През есента на същата година “Марек” съкруши ЦСКА с 3:1 на ст. “Народна армия”, а братя Петрови си правеха каквото пожелаят с “червената” защита В края на първенството “Марек” финишира на трето място в класирането, което е най-големият успех в историята на клуба. На следващата година тимът спечели Купата на Съветската армия, след като победи ЦСКА с 1:0 на стадион “Васил Левски”. Братя Петрови бяха основни фигури в нападението при тези триумфи на отбора, в състава на който бяха Стоянов, Севдин, Колев, Караколев, Палев, Райнов, Сашо Паргов, Томов, Кючуков. И в европейските клубни турнири Иван и Венцислав бяха главната движеща сила на “Марек” при двете исторически участия на тима. През есента на 1977 г. отборът разгроми у дома известния унгарски “Ференцварош” начело с Нилаши и Балинт с 3:0, като и двамата братя поразиха противниковата мрежа - Венци вкара втория, а Иван третия гол. Въпреки загубата с 0:2 в Будапеща “Марек” елиминира унгарците, но на пътя му се изпречи колосът “Байерн” (Мюнхен). В баварската столица германците спечелиха с 3:0 и никой не вярваше, че може да се случи някакво чудо. За реванша в Дупница бе истински празник! Мачът беше в сряда, но предишната неделя бе работен ден за целия град, за да може денят на двубоя да бъде почивен. Германците начело с Майер, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Шварценбек и Румениге, които бяха виждали всичко във футбола, излязоха да се разтъпчат на терена и бяха удивени от препълнените трибуни час и половина преди началото на мача. В 32-рата минута след самостоятелен пробив Иван Петров матира прочутия Сеп Майер, след като топката се отби от гредата, преди да влезе в мрежата. А когато шест минути по-късно Сашо Паргов увеличи резултата на 2:0, стадион “Бончук” щеше да рухне от рева на публиката През второто полувреме “Марек” беше съвсем близо да сътвори истинско чудо. Братя Петрови многократно поставяха на изпитание баварската отбрана. Техните комбинации с глава всяваха паника сред защитниците, но Майер демонстрира високата си класа, буквално обираше топките от главите им, веднъж изби влизащата под гредата топка и не позволи трето попадение в своята врата, което щеше да доведе до продължения. От “Байерн” обаче бяха проявили интерес към братята, но по онова време подобен трансфер бе немислим. На следващата година в турнира за Купата на носителите на купи “Марек” срещна “Абърдийн” със Страхан и Арчибалд. Начело на шотландците бе все още неизвестният Алекс Фъргюсън В Дупница гостите водеха дълго време с 1:0, когато само за три минути първо Венцислав, а после и Иван обърнаха резултата. Стигна се и до 2:2, но в последната минута отново Иван Петров донесе изстраданата победа с 3:2. На реванша “Марек” се държа достойно повече от час, преди да инкасира три гола и да отпадне от борбата. Но явно играта на братя Петрови бе направила силно впечатление на Фъргюсън, защото дори години по-късно той се бе поинтересувал за тях. През тази година братя Петрови ще навършат 60 години, но явно ще трябва да почакат още доста време, преди да видят любимия си “Марек” отново в групата на майсторите. Румен ПАЙТАШЕВ