Дончо Папазов на 73: След като изгоря кемперът ми, останах по долни гащи!

<em>Днес Дончо е търсен по интернет от цял свят, но в родината му едва ли ще се сетят да му направят тържествен юбилей (след две години става на 75 години), както се прави за една световноизвестна личност.<br /> <br /> Сега той щъка из софийските улици на своя велосипед, май друг транспорт не ползва, и винаги си забравя мобилния вкъщи.<br /> </em><br /> ...<br /> <strong>Чувства ли се той забравен? <br /> </strong>- Забравен не! Но се чудя... <br /> <br /> <strong>Къде най-много са те възхвалявали?<br /> </strong>- След втората и третата експедиция най-много писаха за мене в чужбина. В 7-милионния Буенос Айрес ми викаха по улиците &ldquo;Дончо&rdquo;. Вървя и всички ми се усмихват, поздравяват ме, бях като кинозвезда.<br /> <br /> <strong>Не у нас, а в чужбина?<br /> </strong>- Тогава тук &ldquo;вилнееше&rdquo; преходът 1989 г. и на кого му беше зор за яхтените експедиции. <br /> <br /> <strong>Ако беше мореплавател от друга държава, сигурно щеше да имаш много пари, собствен яхтен клуб, школа?<br /> </strong>- Щях да правя не само своите експедиции, но и да финансирам хорските. Нужно е да предадеш опита си, да научиш по-младите.<br /> <br /> <strong>Какви са страховете на хората днес?<br /> </strong>- Загубиха ориентирите си. Трябва да се доверяват повече на вътрешния си глас. Родителите ни са живели в много по-тежки времена, война, бомби, смяна на властта, диктатура. Откъде са черпили сила? По време на соца не бяхме свикнали сами да мислим. Предпочитахме да живуркаме в блатото на социалното равенство. Беше удобен живот. Сега е друго. Но и това ще премине.<br /> <br /> <strong>Дочу се, че кемперът ти изгорял миналото лято?<br /> </strong>- Мое недоглеждане. Излязох да нарежа домати, но съм включил в кемпера вместо котлона, нагревателя за вода и лумнаха пламъци. След пожара останах по долни гащи. За моя радост не гръмна резервоарът с 80 литра газ и резервоарът с бензин. Близки ми дадоха дрехи и пари да се прибера в София. Сега купих една стара каравана, за да продължа да живея волно и това лято. Винаги над мене е светила щастлива звезда. Ако не беше изгорял кемперът, морето щеше да го вземе с голямата буря през тази зима и да се прочуя като кемперокрушенец.<br /> <br /> <strong>Хората ви възприемаха като едно цяло с жена ти Юлия Гурковска? <br /> </strong>- От четирите ми брака най-дълго живях с Джуто, 20 години живяхме заедно. Възприемаха ни като едно цяло. Тя най-много разбираше морето. Беше високо ниво.<br /> <br /> <strong>Никога ли не те е било страх в обиколките около света? Ти имаш общо шест, седем експедиции...<br /> </strong>- Толкова пъти съм бил на ръба на оцеляването в живота си, че е редно да стана дълбоко религиозен. А не съм. Да, ама вярвам в някаква сила, на която съм проводник.<br /> Всичко се учи. Научих се да вярвам на себе си. Едно от най-важните качества на човек е самоуважението. Независимо дали си известен, или не си. И ако го загубиш, губиш огромна част от бъдещето си. Вероятно това е причина за провала на много хора в изкуството и на политици.<br /> <br /> <strong>Оттеглил си се от светския шум? <br /> </strong>- Винаги страня от шумни места и светски срещи. Най-близка ми е дъщеря ми Яна и няколко приятели. С Яна нямаме тайни. <br /> <br /> <strong>Навремето Яна понесе повече от товара за едно дете?<br /> </strong>- Постоянно я канеха да разказва, беше център на внимание и доста се натовари. След време го изживя. Пътуването й се отрази. Помъдря рано. Знае от дете, че нещата стават с труд, че хората по света са равни, че няма бели, черни и жълти и че може да се разбират и общуват с всеки. И Яна страни от светския шум и суета. Досега съм ходил на три коктейла, не обичам покорните сбирки.<br /> <br /> <strong>Внук ти Виктор какви приоритети има?<br /> </strong>- Общително и артистично дете е. На десет години е, снимат го често в реклами. Играе ролята на детето във &ldquo;Вишнева градина&rdquo; на сцената на Народния театър. Пее и танцува прекрасно. Ясно е какъв ще стане. Спечели и национален конкурс за текст на песен. <br /> <br /> Наскоро с голяма радост започна да снима по собствен сценарий филмче от 52 епизода за класната си. Щяло да бъде подарък за изкласяването. Като взел да вади диска от камерата, изтрил записа. След дълги нерви осъзна, че може да повтори епизодите. <br /> <br /> <strong>Каква е твоята диета, начинът ти на хранене?<br /> </strong>- До обяд ям плодове, обичам много хляб и сирене. Не се пазя от месото, но го ям по-рядко. От май до ноември съм пълен вегетарианец. Същото се отнася и за алкохола. От май до ноември пия само вода. Не изпитвам липса на какъвто и да е алкохол. Не съм обичал никога сладко и мазно. През зимата обаче пийвам вино, и то червено. Обичам шампанско.<br /> <br /> <strong>Кои са приятелствата ти?<br /> </strong>- Наскърби ме въпросът. Повечето ги няма вече. Живяха буйно, активно. Димитър Езекиев ми беше близък приятел, Христо Цачев организира новия тип телевизия, тази, която харесваше на хората, с Иван Славков се познавахме... Той много ми е помагал и много добро ми е направил. Никога не съм имал приятел, който да не е бохем в добрия смисъл на думата.<br /> <br /> <strong>С какво се занимаваш вкъщи?<br /> </strong>- Пиша. Някои от ръкописите ми изгоряха миналото лято с кемпера. Здраве да е, сега пиша повест. Двама мъже, единият писател, другият художник, средно талантливи. Живеят в 70-те години. Държавна сигурност решава чрез тях да въздейства на емиграцията ни на Запад, кара ги да правят модернистични творби. Те се съгласяват, учудващо бързо стават известни. Свободна Европа започва да се занимава с тях, модернизмът им харесва. Усещат се свободни..., но да довърша, пък тогава...<br /> <br /> <br /> <strong>Савка ЧОЛАКОВА <br /> </strong><br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Справка &ldquo;Над 55&rdquo;<br /> </strong></span><span style="font-size: small"><strong>Рекордите на Дончо<br /> <hr /> </strong></span>Ще си позволим малко сравнение &ndash; аржентинецът Вито Дюмас (1900-1965 г.) прави същата обиколка на света по южните градуси, но през по-топлия сезон, нашият Дончо единствен го прави само през зимните месеци, когато вълните са страшни. Вито Дюмас е институция в Аржентина, кумир на всички поколения. На негово име има кръстени 15 улици, много клубове, пристанище, състезания, безброй лодки. И то приживе. <br /> <br /> Нашият Дончо Папазов, ако се сети някоя по-амбициозна учителка да го покани да разказва на децата, това е! <br /> <br /> Световни са рекордите му за най-дълго време, прекарано в спасителна лодка, и най-дълго изминато разстояние с корабна спасителна лодка. Прекосил е Атлантика и Пасифика. Обиколил е два пъти света с яхтата &ldquo;Тивия&rdquo;, единия заедно с жена си Юлия Гурковска и детето им Яна. Преминал е сам, без да спира в пристанища, &ldquo;невъзможния път&rdquo;, както наричат южните ширини, на юг от &ldquo;ревящите четиридесет&rdquo; и &ldquo;виещите петдесет&rdquo; градуса...