На сцената съм била дъщеря и любима на Калоянчев, съпруга и майка на Никола Анастасов
<em>Актрисата Василка Чиликова е родена в Асеновград. Завършва ВИТИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo;. Три години играе на сцената на Бургаския театър, а 26 отдава на Сатиричния театър. Има награда за ролята на Мариана в &bdquo;Тартюф&rdquo; на Молиер.<br /> Днес е щастлива пенсионерка с реализирани в професията си дъщери и прекрасни внучета, на които се е отдала.<br /> </em><br /> <strong>- Какъв беше пътят от Асеновград до сцената?<br /> </strong>- Като дете обичах да рецитирам. Изявявах се по време на различни празници в училището. Разбира се, мечтаех за ВИТИЗ, но тайничко, защото си мислех, че това е моята недостижима мечта. Когато бях в последния клас на гимназията, в Асеновград дойде на гастрол големият Константин Кисимов. Присъствах на спектакъла. След това &bdquo;мечка страх, мен не страх&rdquo; - отидох при него и му казах едно стихотворение. Реакцията му ме изненада и окрили: &bdquo;Защо се страхувате? Вие сте точно за ВИТИЗ. Обадете ми се, когато дойдете в София&rdquo;. Един ден преди приемния изпит го посетих. Той разсея страховете ми и толкова. Много добронамерен, но не е член на комисията. Но станах студентка в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. По разпределение отидох в Бургаския театър. Влизах от роля в роля, и все хубави. Боян Дановски ме гледал и ме покани да се явя на обявения от Сатиричния театър конкурс. <br /> <strong><br /> - Станахте член на трупата на Сатиричния театър?<br /> </strong>- Да, 26 г. бях част от трупата. Прекрасен театър. Харесван от зрителите. Изключителни режисьори. Великолепни актьори. На сцената съм била дъщеря и любима на Георги Калоянчев, сестра, съпруга, майка на Никола Анастасов. Някои от спектаклите се задържаха повече от десет години. &bdquo;Обличането на Венера&rdquo; изиграхме над 250 пъти! Свалиха представлението, защото предстоеше раждането на втората ми дъщеря. Годините минаваха, но се появиха проблеми. Трупата нарасна много, а ролите &ndash; малко. Парцалев обичаше да се шегува: &bdquo;Много маймуни станахме на един клон&hellip;&rdquo;. Тук извадих късмет. В едни от най-трудните години за театъра аз се пенсионирах. Така се съхраних. <br /> <br /> <strong>- Първият ви съпруг е Сава Хашъмов &ndash; как се събрахте и какво ви раздели?<br /> </strong>- Бяхме в един клас във ВИТИЗ. Всекидневно неразделни. Първата ми голяма любов. Така естествено се събрахме и създадохме семейство. Живяхме три години заедно. Но както често става в живота, той се влюби и&hellip; Остана ми прекрасна дъщеря. Тя е професор по сравнителна литература и кино в САЩ. Преди шест години ме дари с внук &ndash; Лоренцо.<br /> <br /> <strong>- Как продължи животът ви?<br /> </strong>- Омъжих се повторно за инженер, специалист по изчислителна техника. Той прие дъщеря ми като своя. Бяхме заедно 36 години (той почина). Имахме прекрасен живот &ndash; любов, уважение разбирателство. С него имаме една дъщеря. Тя е психотерапевт, основател и ръководител на фондация &bdquo;Анимус&rdquo;. Дари ме с две внучки.<br /> <br /> <strong>- Как живеете &ndash; със спомените или с настоящето? <br /> </strong>- Не мога да избягам от спомените. Театърът е магия, която нищо не може да убие. Той е огледалото на живота, но не ми харесва грозотата на живота и голотата, които ни заливат днес от сцената и не само от там.<br /> <br /> <strong>- Какво ви радва?<br /> </strong>- Имам внуци. Живея с техните радости и с навлизането им в живота. Те ме правят все още необходима. Щастлива съм с тях.<br /> <br /> <strong>- Известна сте със своята елегантност. Как го постигате?<br /> </strong>- Не го търся съзнателно и нарочно. Може би съм го наследила от майка ми. Тя беше шивачка модистка. Елитът на града се съобразяваше с нейното мнение. От нея зная, че не е необходим огромен гардероб дрехи. Важното е всяка година да се обновява с един, два тоалета. А най-важното е да се носят с усещането за удоволствие и достойнство. <br /> <br /> <strong>- Какво е да си пенсионер в България?<br /> </strong>- Не искам да навлизам в аналите на моята арт пенсия. Но ще призная, че все още ме хранят дядо ми и баща ми. Не се чудете. Точно така е. Оставиха ми в наследство едно магазинче, което отдавам под наем и полученият наем ми позволява да не мизерствам. Дъщерите ми също са моя опора. <br /> <br /> <em><strong>Станислава ГАВРИЛОВА<br /> </strong></em>